Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена сподели открито, че е била отказана Спешна помощ на болното ѝ дете
  • Новини

Жена сподели открито, че е била отказана Спешна помощ на болното ѝ дете

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sdfvdfgdfhdfhgfhgf.png

Млада майка застана пред медиите като сподели, че на болното ѝ дете е била отказана Спешна помощ във филиала на Спешна помощ в град Горна Оряховица. Детето е било с висока температура, а случаят от последния почивен ден.

Дежурният лекар в своя защита сподели, че такова посещение дори не е било записано.

23 годишната Гергана Гуглева е майка на момченце на годинка и половина. Тя е от Дола Оряховица и споделя, че на Стефановден 27.12.2023 година момченцето ѝ вдигнало висока температура и дишало тежко. Това се случило около 18:00 часа.

Тя обяснила на медиците, че нейното дете е с 39 градуса температура и трудно дишане, но помощта ѝ е била отказана. Отвърнали и да върви там откъдето е дошла, да отиде при личния лекар на детето.

Жената продължила с това, че е почивен ден и личният лекар не е на разположение и затова се е обърнала към тях. В ефира на Нова Телевизия жената твърди, че са ѝ отвърнали, че не ги интересува и са я отпратили.

Майката решава да отиде с детето си в центъра за Спешна помощ на град Велико Търново. Там детенцето е било прието, дори се оказало, че децата са с предимство. Била е оказана бърза помощ и благодарение на екипа там детенцето ѝ е живо и здраво и към момента всичко е наред.

Началникът на Спешна помощ Горна Оряховица коментира, че дежурния лекар не е имал спомен дори да е разговарял с жена и болно дете. И дори да е имало такъв, то вероятно жената е била помолена да изчака, тъй като в този момент е имало тежък случай свързан с пациент, който е бил със задух и още един пациент с тежка пневмония. Припомни, че в сградата се намира и неотложен кабинет, който има сключен договор с всички общопрактикуващи лекари и там също се извършват прегледи.

Майката сподели, че е провела разговор с медицинска сестра на входа на центъра. Началникът на филиала даде обещание да провери кой е изгонил Гергана Гуглева и нейното болно дете, тъй като в Спешния център никога не са връщали деца.

Случаят на Гергана и нейното дете приключва щастливо, но жената решава да даде гласност, за да не се повтаря нейната ситуация. Тя е на мнение, че такова отношение не е нормално. И че днес може да е тя, но утре може да е друга майка и след като тези доктори са се заклели да бъдат такива, то следва да вършат своята работа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Митрополит Антоний: Молим се за патриарх Неофит! Лекарите са ограничили достъпа до него
Next: Голям обир в Монтана, полицаите са в шок от крадците, защото…

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.