Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена сподели открито, че е била отказана Спешна помощ на болното ѝ дете
  • Новини

Жена сподели открито, че е била отказана Спешна помощ на болното ѝ дете

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sdfvdfgdfhdfhgfhgf.png

Млада майка застана пред медиите като сподели, че на болното ѝ дете е била отказана Спешна помощ във филиала на Спешна помощ в град Горна Оряховица. Детето е било с висока температура, а случаят от последния почивен ден.

Дежурният лекар в своя защита сподели, че такова посещение дори не е било записано.

23 годишната Гергана Гуглева е майка на момченце на годинка и половина. Тя е от Дола Оряховица и споделя, че на Стефановден 27.12.2023 година момченцето ѝ вдигнало висока температура и дишало тежко. Това се случило около 18:00 часа.

Тя обяснила на медиците, че нейното дете е с 39 градуса температура и трудно дишане, но помощта ѝ е била отказана. Отвърнали и да върви там откъдето е дошла, да отиде при личния лекар на детето.

Жената продължила с това, че е почивен ден и личният лекар не е на разположение и затова се е обърнала към тях. В ефира на Нова Телевизия жената твърди, че са ѝ отвърнали, че не ги интересува и са я отпратили.

Майката решава да отиде с детето си в центъра за Спешна помощ на град Велико Търново. Там детенцето е било прието, дори се оказало, че децата са с предимство. Била е оказана бърза помощ и благодарение на екипа там детенцето ѝ е живо и здраво и към момента всичко е наред.

Началникът на Спешна помощ Горна Оряховица коментира, че дежурния лекар не е имал спомен дори да е разговарял с жена и болно дете. И дори да е имало такъв, то вероятно жената е била помолена да изчака, тъй като в този момент е имало тежък случай свързан с пациент, който е бил със задух и още един пациент с тежка пневмония. Припомни, че в сградата се намира и неотложен кабинет, който има сключен договор с всички общопрактикуващи лекари и там също се извършват прегледи.

Майката сподели, че е провела разговор с медицинска сестра на входа на центъра. Началникът на филиала даде обещание да провери кой е изгонил Гергана Гуглева и нейното болно дете, тъй като в Спешния център никога не са връщали деца.

Случаят на Гергана и нейното дете приключва щастливо, но жената решава да даде гласност, за да не се повтаря нейната ситуация. Тя е на мнение, че такова отношение не е нормално. И че днес може да е тя, но утре може да е друга майка и след като тези доктори са се заклели да бъдат такива, то следва да вършат своята работа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Митрополит Антоний: Молим се за патриарх Неофит! Лекарите са ограничили достъпа до него
Next: Голям обир в Монтана, полицаите са в шок от крадците, защото…

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.