Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена с тъжни очи влязла в магазина и помолила собственика за храна
  • Новини

Жена с тъжни очи влязла в магазина и помолила собственика за храна

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
sdfhhfghfghgf.png

Вярата в Бог може да направят чудеса. Силата на молитвата никога не трябва да се подценява, защото дори и в най-трудните моменти Бог винаги е на наша страна и бди над нас.

Тази история ни напомня, че никога не трябва да губим надежда и винаги да се обръщаме към Бог, когато всичко около нас се разпада.

Жена, облечена в семпло облекло и с отчаяние в очите, влязла в супермаркет. Била объркана и личало, че преминава през трудни времена. След известно време тя събрала смелост да се приближи до собственика и да го помоли за храна. Тя обяснила, че съпругът й е болен и трябва да храни седем деца.

Тя попитала дали може да й даде малко храна, която тя да плати по-късно.

Собственикът не бил доволен от молбата и я помолил да напусне мястото. Но тъй като не виждала изход от ситуацията си, тя започнала да моли да й позволят да плати нещата, след като вземе пари.

Собственикът не искал да слуша, казвайки, че не може да помогне.

Клиентка, която слушала разговора, решила да се намеси и да плати артикулите, които жената била посочила на листчето хартия, което е в ръката й.

Собственикът се съгласил, но имал едно условие. Той казал на жената да постави листа хартия от едната страна на везната и й казал, че ще й даде всички покупки, които са по-леки от хартията, очаквайки, разбира се, да не й даде нищо.

Но точно когато сложила хартията, везната паднала пред невярващите погледи на онези, които станали свидетели на ситуацията.

Изглеждало така, сякаш е поставила тежък камък, а не лек лист хартия. След това собственикът поставил малко храна в другата част на везната, но везната, върху която била хартията, не се повдигнала.

Той помислил, че жената му прави номера, затова я попитал какви неща е изброила в списъка с покупки.

Тогава жената взела листчето и го подала на собственика. Това не бил списък за пазаруване, а молитва, която гласяла: „Господ знае нуждите ми, оставям тази ситуация в Неговите ръце.“

Тогава собственикът осъзнал, че вярата на жената в Бог е толкова голяма, че Той направил така, че чудото да се случи.

Съкрушен, собственикът дал на жената много храна, за да нахрани семейството си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидецът Любомир Алексиев предсказа: В България ще се родят хора, които ще спасят света
Next: Сърцето не му трепна за колегите! Легендарен певец унизи журито в Гласът

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.