Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена тежеше 270 килограма. Отслабна, омъжи се, а сега е неузнаваема
  • Новини

Жена тежеше 270 килограма. Отслабна, омъжи се, а сега е неузнаваема

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
jsnasntsaotoast.jpg

Наталия Руденко добива популярност преди година, след участието си в предаването „Нека говорят”. Щом се качила на кантара по време на ефир всички разбрали, че тя тежи 270 килограма, въпреки своите 36 години.

Поради критичното си наднормено тегло, жената се придвижвала много трудно дори само из дома си.

Във входа й нямало асансьор, тъй че Наталия много рядко излизала от вкъщи. Отдавна тя забравила за разходките по улицата и прекарвала все повече време да гледа през прозореца от спалнята. Тя наблюдавала щастливите хора, които минавали покрай сградата й всеки ден и се надявала, че някога ще успее да си върне нормалния живот.

 

Съседите на Наталия се притеснявали, че тя може да пропадне и някой път просто да се озове на долния етаж.

Проблемът с наднорменото тегло преследвал жената още от детството й. През целия си живот тя се подлагала на десетки диети и какви ли не тренировки, но нищо от това не й помогнало.

 

Положението станало критично след брака и първата й неуспешна бременност. За няколко години теглото на Наталия скочило от 150 кг. До 230 кг. Тялото й искало все повече и повече храна. В един момент Наталия усетила, че може да изяде цяло пиле на едно ядене и дори да не се чувства достатъчно сита след това.

Тя решила да стане част от тв предаването, защото осъзнавала, че има нужда от помощ. Без да сдържа сълзите си Наталия помолила експертите да направят нещо за нея и да я избавят от излишните килограми.

 

На фона на тъжната й история, съпругът й нахлу в студиото и й предложи брак отново и то пред цялата страна. Със сълзи в очите тя приела.

 

Година по-късно тя отново се появи пред камерите, а всички останаха шокирани от това, което видяха.

С помощта на специалисти за една година Наталия успяла да се отърве от почти 100 килограма. Тя се появи в ефир абсолютно преобразена. На лицето й блесна усмивка, а с новите си килограми Наталия вече се придвижва много по-свободно.

 

Историята й обаче не приключва тук. Пътят й ще е дълъг и труден. Тя обещава да се отърве от още поне 100 килограма. След това тя се надява да изпълни другата си мечта – да дари живот, като роди дете./jenata.blitz.bg

Материалът Жена тежеше 270 килограма. Отслабна, омъжи се, а сега е неузнаваема е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Сашко и баща му с голяма крачка напред! Момчето е на път да постигне най-важното сега
Next: Защо не купувам сок от магазина, правя си сама вкъщи и ако знаете, че от 4 портокала излизат 9 литра и вие ще пробвате

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.