Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жените на Евгени Димитров – Маестрото
  • Новини

Жените на Евгени Димитров – Маестрото

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
vwvewgewggsgs.jpg

Евгени Димитров – Маестрото, е потаен в любовта, но е не по-малко женкар от Благой Георгиев – Джизъса, който е мерна единица за плейбойство. Наскоро музикантът сключи брак с любимата си – журналистката Виктория Готева. Бракът им бе огромна изненада за всички. Оказва се, че двамата имат връзка от години, която пазят в ревностна тайна.

 

Вики е позната на зрителите на Би Ти Ви, където води новините. Сладката блондинка и Маестрото се залюбили по време на пандемията. Готева обожава музиката и преди 3 години решила да вземе няколко урока по пиано при Евгени. Така започнала и тяхната връзка, която вече скрепиха с брак. Влюбените гълъбчета вдигнаха плажна сватба в Лозенец, на плаж „Оазис”, който е собственост на емблематичния подземен бос Евелин Банев –Брендо.

 

 

Евгени и Виктория са си казали „Да!” на 18 юни на изнесената церемония на плажа пред около 50 гости, издадоха очевидци. След това тържеството се е преместило в ресторанта на Белослава в курортното селище. Двамата се похвалиха с щастливото събитие чак в началото на юли. Разликата във възрастта на двамата влюбени е около 26 години. През януари той чукна 54, а тя скоро трябва да духне 28 свещички. Възрастовата разлика не притеснява нито младоженеца, нито булката, нито родителите й.

 

„Няма да коментирам личния си живот. Човек трябва да има все някъде едно кътче, където сам да определя правилата, да има лично пространство, където всичко да е спокойно. Твърде много глупости се изписаха през годините за мен и колегите. На повечето от тях животът не е минал по една права линия, а с някои криволичения насам-нататък, поредица от добри ходове и грешки. Човек не се ражда научен, учи се в движение. Може би заради това крия. Това е съвсем целенасочено, търсено”, казва Маестрото и не желае да дава подробности за личното си щастие.

 

Подчиненият на Слави Трифонов е роден на 20 януари 1969 г. в София. Започва да свири на пиано на пет години и половина. Първите си изяви прави по семейни тържества заедно с баща си, където свири на барабан, баскитара, а по-късно и на синтезатор. Научава много народни песни. В Средното музикално училище „Панайот Пипков“, Плевен, заедно със съученици свири във ВИГ „Реприз“.

 

Малко по-късно с Годжи и Герасим (бивш член на „Ку-ку бенд“) създават групата „Експеримент“, изнасят много концерти, като изпълняват само собствени композиции с рок и фолклорни елементи. Двете задължителни години в редовете на армията за Евгени преминават в Младежкия мъжки хор към представителния ансамбъл на Строителни войски, където е корепетитор, хор-майстор и водач на баритоните. Участва в няколко концерта, посветени на 200-годишнината на Френската революция в София, Варна и Страсбург, заедно със Софийската и Лионската филхармонии. Времето прекарва в репетиции, концерти и безкрайни пътувания, които му помага да се усъвършенства в различни стилове в музиката.

 

Висшето си образование Евгени Димитров завършва в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София, преподават му проф. Иван Ефтимов и проф. Люба Обретенова. Три години изучава орган при професор Нева Кръстева.

Музикантът е сред най-важните хора в екипа на Слави Трифонов и в „Ку-ку бенд”. В момента той е и ръководител на телевизията му „7/8 тв”. Според присъствали Трифонов не е бил на тържеството, но е поднесъл на младото семейство твърде голям подарък седмица по-рано. Музикантите от „Ку-ку бенд” обаче били сред гостите и цяла вечер не спирали да поздравяват младоженците с хитовете си.

 

За личния живот на новинарката не се знае много. Също като Евгени и тя е работохолик и на този етап кариерата е най-важната в живота ѝ. Виктория Готева не е имала много сериозни връзки, колегите й твърдят, че са само две. Семейството на младата журналистка я подкрепя безрезервно, макар че родителите ѝ и брат ѝ от сърце й желаят по-скоро да се сдобие с наследник. Майка ѝ Златка е медицинска сестра и се справя перфектно с отглеждането на децата на брат ѝ – Николай Светославов. Той е щастливо женен и има двама синове. Николай е инженер и е много щастлив с професионалния успех на сестра си като журналистка. Той е очарован и от зет си Евгени Димитров въпреки голямата разлика във възрастта със сестра му.

 

„За мен най-важното в живота е, когато двама се обичат, да устроят живота си както на тях им харесва, а не да се съобразяват с другите“. Така съветва Евгени колегата си Йордан Йончев – Гъмзата, когато му става кум на сватбата с красивата Юлиана преди години. На сватбата на Маестрото колегата му припомня тези негови думи и това бил един от тостовете, вдигнати за здравето на младоженците.

 

„Много трудно се живее с мен. Тежък егоист съм. Близките и приятелите ми знаят, че при мен музиката винаги е на първо място. Жената до мен трябва да знае кога, къде и доколко –кога да е майка и кога любовница, кога да е силна и кога ‒ слаба. Сложна работа е, знам. Не съм срещал такава, но ако я намеря след Мишел, ще се оженя пак. Аз не правя никакви компромиси със себе си и трудно прощавам, принудят ли ме да ги направя, заради друг. Достатъчно е жената до мен да ми дава спокойствие и душевен мир. И това ми стига”, казва след развода с първата си жена Мишел Маестрото. Двамата се запознават в консерваторията ‒ тя свири на контрабас, той – на пиано. „Толкова беше романтичен – един път ме чакаше с червена роза в ръка, затичах се към него, хвърлих му се толкова силно, че и двамата паднахме на земята”, спомня си по-късно музикантката. Мишел му ражда син – Венелин, който завърши в чужбина и често работи извън страната. Двамата с чаровната бургазлийка се развеждат по взаимно съгласие и тя остава в родния си град. „Аз не живея с илюзии, когато любовта си отиде, не се правя, че всичко е наред, а си тръгвам. Честен съм, това за мен е най-важното в една връзка”, коментира раздялата с Мишел Евгени.

 

 

„За мен жената трябва да е съвкупност от външност и магнетизъм. Не харесвам намусените и напрегнати с отрицателна енергия жени. Също и стремежа им да се показват все повече еманципирани ме дразни. Една жена винаги може и е способна да бъде равна на мъжа, но нека го прави малко по-изискано и с финес”, описва Евгени Димитров идеала си за жената, който в момента явно открива във Виктория.

 

След развода с първата си любов Маестрото не остава задълго сам. Влюбва се в красивата Радослава Райкова. Той заглежда девойката още през 1998 г. по времето на „Хъшове”, когато тя танцува с балет „Дива”. Радослава участва за кратко и в следващия състав на Галя Христова – „Сатен”. Отказва се, за да се подготви за следването си в Германия, и заминава. С това почти разбива сърцето на Димитров. Всяка вечер двамата поддържат огъня на любовта чрез имейли и есемеси. Не след дълго обаче балерината среща друг и зарязва влюбения Евгени.

Няколко месеца по-късно Маестрото се запознава с хубавицата Ела Наумова, неизвестна девойка, завършила „Публична администрация” в НБУ.

 

„Искам, като се прибера вкъщи, да има човек, който не е обсъждан постоянно, както съм аз”, казва за любовта си с Ела музикантът. На 31 декември, на Нова година, през 2004 г. красавицата го дарява с близнаците Кристиян и Александър. За съжаление, едното от момчетата на пианиста живее само 2 години, като през цялото време е в тежко здравословно състояние.

 

„Животът ни беше истински ад. Половинката ми обаче бе много по-силна от мен в тази критична ситуация. Аз често падах духом”, разказва за това време Евгени. Момченцето им Александър умира и родителите му не могат да преживеят заедно сполетялото ги нещастие. Разделят се, а Кристиян остава при майка си, макар че се вижда с баща си, когато пожелае. Именно заради преживяната трагедия Димитров подкрепя всяка кауза за правата на децата с увреждания. „Ще помагам винаги с каквото мога”, казва той.

 

Приятелите на Маестрото са категорични, че той страдал много от раздялата с любимата жена. Ела е млада, красива и умна и Евгени е сигурен, че момичето е с него не заради парите и славата. Двамата обаче прекъсват всякакъв контакт за известно време.

 

Преди 12 години Нели Желева дари музиканта с дете

След нещастието композиторът никога повече не се похвали пред медиите за успехите си на любовния фронт. Макар че такива не липсват. Следващата жена в живота на Евгени е балерината Нели Желева. Красавицата го дарява с дете на 5 юли 2011 г. Двамата се залюбват зад кулисите на „Шоуто на Слави”. Те са интимни почти 3 години, а след като се разбира, че е бременна, красавицата окончателно се пренася при музиканта, който обитава луксозна къща в „Драгалевци”.

 

„Щастлив съм, какво да кажа? Все пак искам да се науча да правя и момичета”, споделя Евгени Димитров пред близки на 40-ия ден от рождението на новото попълнение в семейството. Колегите на Евгени Димитров твърдят, че именно заради загубата на единия си син той е пазил в пълна тайна цялата бременност на приятелката си Нели. Маестрото е изключително суеверен и не говори за личния си живот, страхувайки се от човешката завист.

 

За добро или зло обаче, музикантът се разделя и с балерината. Следващите си връзки пази в тайна. Докато не се появява Виктория Готева. Близки до младото семейство издават, че журналистката иска да дари любимия си с така мечтаната дъщеря.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Детето, което бе ударено от мълния, все още се бори за живота си
Next: Красива и полезна, а ние или я прескачаме или я газим – билката, която може да спаси човешки живот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.