Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жените се превръщат в занемарени лелки заради тези 4 причини
  • Новини

Жените се превръщат в занемарени лелки заради тези 4 причини

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Жените се превръщат в занемарени лелки заради тези 4 причини

Можете да споделите с приятели от тук:

Мъжете дори не могат да си представят усилията, необходими на жените да изглеждат привлекателни. Безкрайни козметични процедури, диети, спорт и какво ли още не.

Но в живота всяка жена (а дори и на мъжете) поне веднъж идва период, когато не искате да се грижите за външния си вид или просто няма сила за това.

Преди време споделихме кои са четирите признака, че една жена е станала досадна лелка. А редом с това стана ясно кои са осемте неща, които превръщат всяка жена в стара госпожа, а мъжете в чичковци.

Сега обаче открихме други четири причини, заради които една жена започва да става занемарена лелка и да спира да се грижи за външния си вид.

Ето кои са четирите причини жените да занемарят външния си вид и да се превърнат в занемарени лелки:

Липса на работа
Изненадващо, ежедневното пътуване до офиса помага на жените да поддържат форма. В края на краищата не можете да се появите пред колегите си с мръсна коса или неподреден маникюр. Но ако една жена изведнъж загуби работата си, тя може да спре да се грижи за начина, по който изглежда.

Това се влияе, наред с други неща, от фактора, че поради загубата на източник на доходи, самочувствието на жената пада. Освен това има вероятност по същата причина тя да няма допълнителни пари, за да се грижи за себе си – а за да бъде една жена красива в днешно време е толкова скъпо!

Липса на време
Жените често са много по-заети от мъжете. Те ходят на работа, имат домакински задължения, а освен това се грижат и за децата, пък ако трябва ида посетят фитнеса времето им съвсем се ограничава.

Откъде да откраднете час свободно време за пътуване до маникюристката, фризьорката, козметичката и т.н ако нямате достатъчно време за сън? В този случай единственото възможно решение е да имате „асистент“. Това може да бъде всеки, от бавачка до съпруга или роднини, които да ви отменят в домакинските задължения.

Няма кой да пита
Това се случва по-често при онези жени, които са женени от дълго време. След няколко години съвместен живот със съпруга си, те решават, че вече не е необходимо да се опитват да угодят на партньора си и да изглеждат добре – все пак нали вече са го впечатлили, защо да продължават да бъдат красиви.

Всъщност за това най-често е виновен самият съпруг. Най-вероятно той просто е спрял да възхвалява любимата си и да й прави комплименти, а това сериозно съсипва самочувствието на една жена. Ако мъжът върне вниманието и грижите си към връзката, тогава спътницата му веднага ще разцъфне и отново ще започне да се грижи за себе си.

Появата на комплекси
Случва се така, че жената качва няколко излишни килограма. Най-често това се случва след раждането. Разбира се, в това отношение тя има комплекси.

В резултат на това, вместо да се опитва да се върне към предишното тегло, жената се „вкарва“ в себе си и постепенно ситуацията само се влошава – външният й вид става все по-неподреден, обемите й се увеличават и самочувствието пада все по-ниско и по-ниско.

В този случай само волята и подкрепата на близките могат да помогнат – докато жената сама не реши да стане отново красива и във форма, нищо няма да се промени. / jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тревожна гледка в събота. Българската армия излезе по улиците
Next: Три болници отказаха прием на трансплантирана жена с COVID-19 (ВИДЕО)

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.