Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Женска свада в ефира! Лора Крумова захапа Ваня Григорова, а тя изригна
  • Новини

Женска свада в ефира! Лора Крумова захапа Ваня Григорова, а тя изригна

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
dfshsfghfdghrthtr.png

„Богатството е грях, когато влезе в колаборация с властта. Това е корупция.

Аз не казвам, че Васил Терзиев има грях. Аз искам да знаем кое е това нещо, което му липсва и за какво ще се бори“, това заяви Ваня Григорова, кандидат за кмет на София, пред Нова тв.

„Крайно време е да видим къде ще е разделителната линия.

Богатите са срещу работещите. Това е. Много често, когато удариш някой и този някой се опита да ти отвърне, се интерпретира като агресия от страна на ударения. Нашите съграждани вече са ударени по много начини, много пъти.

Искам Васил Терзиев да каже ще продължава ли политиката с концесиите. Концесиите категорично трябва да спрат и това, което може да се върне в обществени ръце, трябва да се върне“, заяви Григорова.

Попитана какво би казала за Антон Хекимян, тя заяви: „Нищо по-различно от това за Терзиев“.

„Философията е същата. Г-н Хекимян е в позиция да продължи модела ГЕРБ.

Те са просто лица – изразители на този модел и начин на приватизации и аутсорсинг. Това е продължение на една философия и управление“, заяви тя.

„През договорите за приватизации и концесии иизтичат парите на софиянци. „Топлофикация“ е дружеството, на което най-сериозно трябва да му се обърне внимание. Където може, трябва да се махнат посредниците, защото всеки трябва да формира печалба.

Целта на една фирма е да печели. В този смисъл това е начин да се източват средства“, посочи Григорова.

Тя засегна и темата за чистотата и смята, че София е прекалено мръсна за европейска столица.

Лора Крумова попита Ваня Григорова как ще отговори на твърденията, че защитава руски интереси.

„По какъв начин съм защитник на руските интереси? Ако ви зададат абсурден въпрос, трябва да отговорите. По какво личи, че съм проводник на чужди интереси.

Не ме изненадвате, но не мога да отговарям на всеки лумпен, извинявайте. Поставяте ме в странна ситуация – да отговарям на анонимници, които правят кампания срещу мен“, каза тя видимо ядосана.

„В момента протеста на колегите се етикетира като проводник на руски интереси. Миньори и енергетици са проводници на чужди интереси – това течеше в социалните мрежи“, допълни Григорова.

Напрежението в студиото стана по-голямо, когато водещата попита Григорова какво би направила, за да отключи руската църква като кмет на столицата.

„Кметът може да коментира, но не и да отключи. Ако тези хора, които са изгонени са агенти, защо не бяха съдени, а бяха експулсирани. Българите във Великобритания ги съдят, не ги експулсират. Това е странно“, посочи тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лена Бориславова: Заради шепа политици България загуби откриването на 8000 нови работни места
Next: Блокадата на миньори и енергетици се разраства, имат сериозни искания

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.