Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жесток скандал: Лора Крумова и Костадин Костадинов се захапаха грозно
  • Новини

Жесток скандал: Лора Крумова и Костадин Костадинов се захапаха грозно

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
lrasroasrkasrm.jpg

„Не е редно каквато и да е извънредна новина да е отразявана по такъв начин от всички видове национални медии. Това е новина, факт, но не може по всичките телевизии да върви едно и също нещо в продължение на половин час, извинете, не е редно.

Това заяви в ефира на Нова телевизия лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов относно извънредните емисии новини по всички медии за смъртта на кралица Елизабет II.

„За наводнението не давахте толкова материали. Това е част от световния новинарски обмен, смъртта на кралицата е международна новина“, каза той.

„Това е новина, факт, но не е повод за извънредна новинарска емисия от половин час по всички медии. Медиите трябва да се извинят на българите“, каза той.

Не изпускай тези оферти:

Тези му думи обаче изнервиха водещата Лора Крумова, която видимо още в началото на разговора бе форсирана.

„А вие, ако дойдете на власт, какво да очакваме да се случи с медиите? Вие не сте журналист, но си мислите, че разбирате. Как ще станат нещата – смърт на международен лидер – 30 секунди ефир, смърт на български политик – минута ефир, а на член на „Възраждане“ – минута и половина“, присмя му се Крумова.

„Ама вие трябва да си вземете тези решения, това е неуместна ирония. Няма как да се съглася, че такава новина трябва да заема цялото внимание на българските граждани“, каза той и отново даде за пример това, че не е имало подобно извънредно излъчване заради наводненията в Карловско.

„Когато има бедствие, екипите трябва да стигнат, за да предават от там“, обясни му Крумова.

„Ама кой екип тогава беше в Балморал“, запита Костадинов.

„Ами, не е имало екип там“, каза тя

„Да, тогава предавахте каквото даваха другите медии“, контрира я Костадинов.

„Вие бъркате, казвам ви го като журналист, Вие не сте журналист, но използвате това за политическата си платформа“, критикува го остро Крумова.

„Чуждопоклонничество е това. Имаше много неверни неща. Тя не е най-дълго управлявалият монарх. Да не говорим, че Англия има много грехове към България, трябва да си знаем историята“, подчерта той и добави, че кралят на Тайланд е управлявал повече от нея.

„Няма да бъдете и вие расисти и да делите лидерите на европейски и чуждестранни“, добави той.

„Смятам, че е нормално да има извънредна емисия, когато подобно събитие се случи. Ако нещо се случи с някой български политик, включително и с вас, пак ще има извънредна емисия“, заяви Крумова.

Двамата решиха да сменят темата и да поговорят за политика.

„Ние на втори октомври не отиваме на избори, а на референдум да видим дали България въобще ще продължи да съществува и дали ще я има на картата“, каза той.

Според него в момента България не е държава, а просто територия.

Той бе попитан какво мисли за присъствието на руския посланик зад гърба на президента в Деня на Съединението. Костадинов обаче отрече да знае за подобно нещо.

Все пак Крумова настоя да даде коментар:

„Не трябва да бъде там“, поде вече гневно Костадинов и продължи: „Това е малко като с вашата теза за британската кралица. Направили са ни лошо в миналото, това значи ли сега да го мислим“, каза той, дебело подчертавайки че така цитира водещата.

„Толкова ли не може да си измислите собствен отговор, че ме цитирате или бягате от това“, запита тя, но не получи отговор.

„Истината е просто истина. Тя няма как да бъде скривана и манипулирана, ако мислите обратното, то тогава това отговаря защо българската журналистика е на този хал“, отсече лидерът на „Възраждане“.

„Много политици са се упражнявали върху българската история и върху българската журналистика и никой от тях не е стигнал далеч“, леко като заплаха заяви Крумова.

Костадинов обаче не отстъпи и я запита колко от тези политици са били историци, но не получи отговор.

За финал той отново затвърди тезата си, че България не трябва да е член на НАТО и трябва да предоговори условията си за членство в ЕС.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на президента Радев задмина по красота всички псевдоманекенки, показа снимки по бански от плажа
Next: Закуската, която промени живота ми: Започнах я преди 1 месец, а вече съм свалила 5 кг и нямам спомен какво е запек

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.