Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жива гавра. Вижте контейнерите, в които ще настанят 1750 украинци край Елхово
  • Новини

Жива гавра. Вижте контейнерите, в които ще настанят 1750 украинци край Елхово

Иван Димитров Пешев май 31, 2022
elhohovoovkont.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Мястото, където председателят на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева смята да разсели 1700 украински граждани, прилича на концентрационен лагер от съвременен тип.

За хората, които познават покрайнините на град Елхово и са поглеждали към циганската махала, по пътя за Ямбол, от около година виждат високите бетонни огради, които завършват по височина с тел, със сигурност смятат, че това, което би могло да се случва вътре, напомня наистина за тежките времена от Втората световна война.

Това представлява изграденият през последните две години от управлението на ГЕРБ контейнерен терминал с капацитет 1750 души, който би могъл да поеме евентуален мощен емигрантски поток от Близкия изток и Африка.

По строителни книжа това контейнерно селище – с елементарни битови условия. Фургоните от контейнерен тип са разположени върху терен от 27 дка, извън града, където е щабът на Гранична полиция. Правителството на ГЕРБ похарчи 4,41 млн. лв. без ДДС за тази база, финансирането е от ЕС.

Този контейнерен терминал стои празен и в него няма жива душа, но е оборудван с най-необходимото, за да прилича буквално на лагер за хора, намиращи се в ограничителен режим зад бетонните огради, каквито сега могат да се видят само при затворите за рецидивисти у нас.

Старият бежански център, който бе отворен през 2017 г. именно за бежанци от Близкия изток представляваше старото основно училище на Елхово, но капацитетът му е не повече от 100 човека, а и то през цялото време си остана празно, заради крайно лошите условия в него. Погледнат от сателит, контейнерният лагер на г-жа Тошева наистина прилича на място за изолация на хора, представляващи опасност.

Г-жа Тошева не даде никакъв отговор на въпроса как ще се чувстват вътре майките с много деца, както и възрастни хора, които са от най-бедната прослойка и нямат избор, ще могат ли те свободно да излизат на разходка в града и какво ще е ежедневието на техните деца.

Народният представител от ИТН Златомира Карагеоргиева-Мострова, която представлява Бургаския избирателен район, изрази огромно съжаление от тази картина.

„Поему става дума за недобро проучване на намеренията на хората и лошо планиране. Каква я мислехме, каква стана“, заяви г-жа Мострова.

Тъй като информацията между украинските граждани тече непрекъснато в интернет, по-голямата част са наясно какво ги очаква в Елхово и е нормална реакцията им да не се съгласят да заменят морския бряг с живот в контейнер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зеленски разбра сега, не му се вярва. Байдън изненадващо се извъртя и се отказа от далекобойните ракети
Next: Черната информация е от Свиленград, където отекна изстрел: Младият граничар Йopдaн е мъртъв

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.