Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жива отрова: Това ни трови всеки ден, а ние не сме изобщо наясно
  • Новини

Жива отрова: Това ни трови всеки ден, а ние не сме изобщо наясно

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
jivasovasoaost.png

Ароматът на свежо изпратени дрехи ни е вероятно любимо чувство. Вземаме любимата тениска от гардероба и се радваме на нейната свежест. Затова винаги се стремим разумно да изберем омекотителя, защото ще омекоти дрехите и ще я направи да мирише хубаво с дни.

Трябва да знаете, че омекотителя съдържа дълъг списък от токсини и химикали, които могат да влязат в организма през кожата или вдишването и да предизвикат множество здравословни усложнения.

Това специално е вредно за малките деца и бебетата, защото те са особено чувствителни към химикали.

Това са най-честите химикали, които са открити в почти всички омекотители на пазара:

Не изпускай тези оферти:

-Алфа Терпениол – това е отровен химикал, който може да доведе до редица здравословни проблеми като световъртеж, главоболие, глад, загуба на паметта, сковаване на лицето, шията и болки в главата.

-Бензил Ацетат – доказано е, че от него се предизвиква рак на панкреаса. Неговата пара може да предизвика дразнене на очите и дихателни проблеми, а лошата новина е, че може да се абсорбира през кожата.

-Бензил Алкохол – причинява увреждане на централната нервна система, главоболие, гадене, повръщане, виене на свят и драстична промяна на кръвното налягане

-Клорофром – канцерогенен невротоксин, който може да доведе до загуба на съзнание, гадене, главоболие, повръщане и световъртеж и сънливост

-Линанол – още една опасна съставка известна с това, че причинява респираторни проблеми и дори да доведе до т.нар загуба на координация на мускулите.

Още интересни статии:

От години пушите? Трудно Ви е да откажете цигарите, но знаете, че е добре да предприемете някакви мерки? Това е лекарство която ще Ви помогне да предотвратите неприятната кашлица.

Необходими продукти:

1 литър вода
400 грама кромид лук
400 грама кафява захар

2 супени лъжици куркума
Джинджифил около 5 см – малък

Как се прави:

В подходящ съд (тенджера) сложете водата и прибавете кафявата захар и изчакайте бавно да се сготви. После добавете изчистения лук, предварително го нарежете на малки парчета. Вземете корена от джиндифил и го почистете и добавете, сложете и куркумата.

Сега трябва да изчакате сместта да заври, щом това се случи, намалете температурата. Трябва сместа в съда да намалее на половина, когато стане я махнете от котлона. Дръпнете я на страни за да се охлади и после я поставете в буркан.

Оставете да се охлади, след което сложете в буркан. Оставете един до два часа при стайна температура, след това в хладилника.

Важно: Ние не сме лекари и заради това е хубаво да се консултирате с такъв за приема на лечебната смес.

Как се приема:

Желателно е да се приема по две супени лъжици сутрин, на гладно, или вечер два часа след хранене.

Сподели тази статия в Фейсбук за да може да я прочетат повече пушачи!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов с историческо предложение за съставяне на правителство и свалянето на цената на горивата с 1 лев веднага
Next: Teзи 2 зoдии щe ce ĸъпят в пapи скоро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.