Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Живеещите под наем изтръпнаха: Джобът им ще изтъни съвсем скоро!
  • Новини

Живеещите под наем изтръпнаха: Джобът им ще изтъни съвсем скоро!

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
asdvdsfvdsfbvdfgnbhg.png

Вдигане на наемите предвиждат специалисти. Причината е, че ниските лихвени нива по ипотечните кредити до известна степен са основният фактор, на който се дължи настоящото състояние на имотния пазар, но трябва да обърнем внимание, че повечето покупко-продажби се случват без ипотечни кредити.

Приблизителното съотношение на потребителските кредити с ипотека спрямо продажбите на жилища в големите градове е около 50 на 50. Около 60% от сделките на недвижими имоти в големите градове се случват с налични средства. Това коментираха Антон Илиев, съосновател на имотна агенция, и Стефка Загорова, кредитен консултант, пред Bloomberg TV Bulgaria.

Цените на наемите все още са ниски спрямо други столици и по всяка вероятност предстои те да бъдат по-високи в следващите години. Те изоставаха и в стъпката на увеличение спрямо продажните нива, защото българинът предпочита да живее в собствено жилище.

„Пазарът на наеми е доста скромен, но предстои да се промени, тъй като не всеки ще може да си позволи да си купи имот“, заяви Илиев.

„В България лихвените проценти по кредитите се формират основно на база на лихвените проценти по депозитите, които банките предлагат на пазара. На база тази статистика, която банките подават към БНБ, всяка взима различни срочности по депозити.

Това е основният компонент, от който зависи крайната лихва към потребителите. Има и фиксирана надбавка, която е една и съща за повечето банки, както и променливата компонента“, обясни Загорова.

„Доколкото лихвените проценти са зависими от лихвите по депозитите, това е ефектът, който наблюдаваме през последните години. Както повечето хора знаят, лихвите по депозитите, които банките предлагат, са по-скоро близки до нулата, тъй като има огромен ресурс, привлечен под формата на депозити у банките“, допълни тя.

Някои от най-перспективните банкови клиенти могат да издействат лихвен процент около 2%. През последния месец тенденциите от миналата година леко се промениха и ако можеха да достигнат около 2,5%, в момента тези банки не падат под преференциалните нива, които предлагат.

Въпреки това нивата са много ниски на фона на европейските – около 2,18 са най-ниските оферти, които се предлагат от страна на банките.

„Лихвите по ипотеките по-скоро биха се задържали на нивата от последните две години. Може би повечето погледи са насочени към това какво би следвало, ако приемем еврото и какви евентуални рестрикции от ЕС биха се наложили“, каза Загорова.

„Много често хората са наистина уплашени от всичко, което се говори по отношение на ръста на лихвените проценти. Лихвите в България са почти наполовина спрямо тези на развитите европейски държави.

В България също сме наблюдавали високи нива по време на ликвидна криза през 2008 г., когато фалираха много банки. Лихвените проценти бяха около 8-9%, но въпреки това се купуваха жилища“, заяви Загорова и поясни:

„На този етап няма индикации за предстоящо увеличение на лихвените проценти„.

Според Илиев българските граждани са доста подготвени, тъй като през последните години в публичното пространство ежедневно валят предупреждения за това хората да бъдат внимателни, напомняйки за кризата от 2008 г. Трудно някой, който се притеснява за доходите си, би предприел крачка да изтегли непосилен за него кредит.

Във връзка с това, че в част от офертите на банките може да се вземе ипотечен кредит със самоучастие от 10% поясни Илиев и посочи, че винаги препоръчва на клиентите то да бъде минимум 20-25% и месечните разходи за този тип сделки да не надвишават повече от 30% от месечните им доходи.

Би била възможна сделка само с 10% участие от клиента, ако оценката на имота е достатъчно висока, за да може банката да отпусне 90%. Все пак обаче, е добре хората да са подготвени с около 30% от сумата, за да реагират при евентуален катаклизъм.

По отношение на лошите кредити Загорова изтъкна, че няма притеснения, като се наблюдават чисти портфейли на банките и много добро обслужване на ипотечните кредити. Хората са много по-подготвени и подхождат предпазливо. Дори доходът им да позволява да изтеглят по-голям кредит, те предпочитат по-малък и сами си слагат един буфер, който ги подготвя за непредвидими ситуации.

Последното тримесечие на 2023 г. за град София има малък ръст в броя на сключените сделки на имотния пазар, но на годишна база има лек спад. Очакванията на Илиев са, че броят на сделките ще продължи да спада и вероятно ще бъдат под 30 000 за 2024 г., приближавайки се до нивата преди Covid, когато средно бяха около 28 000 сделки за столицата.

„Има голям дефицит на готови жилища, а най-търсени са такива с разрешение за ползване и още повече – напълно завършените имоти„, обясни гостът.

„Темповете се запазват на издадените разрешения за строеж, но въпросът е доколко най-новото строителство е предпочитано от повечето хора. Много от хората всъщност предпочитат имот, в който биха могли да се нанесат веднага„, подчерта Загорова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази нощ местим стрелките на часовника с час напред
Next: Завод от НРБ процъфтява във Варна и раздава милиони печалба на хората

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.