Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Живеещите под наем изтръпнаха: Джобът им ще изтъни съвсем скоро!
  • Новини

Живеещите под наем изтръпнаха: Джобът им ще изтъни съвсем скоро!

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
asdvdsfvdsfbvdfgnbhg.png

Вдигане на наемите предвиждат специалисти. Причината е, че ниските лихвени нива по ипотечните кредити до известна степен са основният фактор, на който се дължи настоящото състояние на имотния пазар, но трябва да обърнем внимание, че повечето покупко-продажби се случват без ипотечни кредити.

Приблизителното съотношение на потребителските кредити с ипотека спрямо продажбите на жилища в големите градове е около 50 на 50. Около 60% от сделките на недвижими имоти в големите градове се случват с налични средства. Това коментираха Антон Илиев, съосновател на имотна агенция, и Стефка Загорова, кредитен консултант, пред Bloomberg TV Bulgaria.

Цените на наемите все още са ниски спрямо други столици и по всяка вероятност предстои те да бъдат по-високи в следващите години. Те изоставаха и в стъпката на увеличение спрямо продажните нива, защото българинът предпочита да живее в собствено жилище.

„Пазарът на наеми е доста скромен, но предстои да се промени, тъй като не всеки ще може да си позволи да си купи имот“, заяви Илиев.

„В България лихвените проценти по кредитите се формират основно на база на лихвените проценти по депозитите, които банките предлагат на пазара. На база тази статистика, която банките подават към БНБ, всяка взима различни срочности по депозити.

Това е основният компонент, от който зависи крайната лихва към потребителите. Има и фиксирана надбавка, която е една и съща за повечето банки, както и променливата компонента“, обясни Загорова.

„Доколкото лихвените проценти са зависими от лихвите по депозитите, това е ефектът, който наблюдаваме през последните години. Както повечето хора знаят, лихвите по депозитите, които банките предлагат, са по-скоро близки до нулата, тъй като има огромен ресурс, привлечен под формата на депозити у банките“, допълни тя.

Някои от най-перспективните банкови клиенти могат да издействат лихвен процент около 2%. През последния месец тенденциите от миналата година леко се промениха и ако можеха да достигнат около 2,5%, в момента тези банки не падат под преференциалните нива, които предлагат.

Въпреки това нивата са много ниски на фона на европейските – около 2,18 са най-ниските оферти, които се предлагат от страна на банките.

„Лихвите по ипотеките по-скоро биха се задържали на нивата от последните две години. Може би повечето погледи са насочени към това какво би следвало, ако приемем еврото и какви евентуални рестрикции от ЕС биха се наложили“, каза Загорова.

„Много често хората са наистина уплашени от всичко, което се говори по отношение на ръста на лихвените проценти. Лихвите в България са почти наполовина спрямо тези на развитите европейски държави.

В България също сме наблюдавали високи нива по време на ликвидна криза през 2008 г., когато фалираха много банки. Лихвените проценти бяха около 8-9%, но въпреки това се купуваха жилища“, заяви Загорова и поясни:

„На този етап няма индикации за предстоящо увеличение на лихвените проценти„.

Според Илиев българските граждани са доста подготвени, тъй като през последните години в публичното пространство ежедневно валят предупреждения за това хората да бъдат внимателни, напомняйки за кризата от 2008 г. Трудно някой, който се притеснява за доходите си, би предприел крачка да изтегли непосилен за него кредит.

Във връзка с това, че в част от офертите на банките може да се вземе ипотечен кредит със самоучастие от 10% поясни Илиев и посочи, че винаги препоръчва на клиентите то да бъде минимум 20-25% и месечните разходи за този тип сделки да не надвишават повече от 30% от месечните им доходи.

Би била възможна сделка само с 10% участие от клиента, ако оценката на имота е достатъчно висока, за да може банката да отпусне 90%. Все пак обаче, е добре хората да са подготвени с около 30% от сумата, за да реагират при евентуален катаклизъм.

По отношение на лошите кредити Загорова изтъкна, че няма притеснения, като се наблюдават чисти портфейли на банките и много добро обслужване на ипотечните кредити. Хората са много по-подготвени и подхождат предпазливо. Дори доходът им да позволява да изтеглят по-голям кредит, те предпочитат по-малък и сами си слагат един буфер, който ги подготвя за непредвидими ситуации.

Последното тримесечие на 2023 г. за град София има малък ръст в броя на сключените сделки на имотния пазар, но на годишна база има лек спад. Очакванията на Илиев са, че броят на сделките ще продължи да спада и вероятно ще бъдат под 30 000 за 2024 г., приближавайки се до нивата преди Covid, когато средно бяха около 28 000 сделки за столицата.

„Има голям дефицит на готови жилища, а най-търсени са такива с разрешение за ползване и още повече – напълно завършените имоти„, обясни гостът.

„Темповете се запазват на издадените разрешения за строеж, но въпросът е доколко най-новото строителство е предпочитано от повечето хора. Много от хората всъщност предпочитат имот, в който биха могли да се нанесат веднага„, подчерта Загорова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази нощ местим стрелките на часовника с час напред
Next: Завод от НРБ процъфтява във Варна и раздава милиони печалба на хората

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.