Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Живият Нострадамус със злокобно пророчество за април: Слънчев лъч ще донесе три дни тъмнина
  • Новини

Живият Нострадамус със злокобно пророчество за април: Слънчев лъч ще донесе три дни тъмнина

Иван Димитров Пешев април 7, 2024
casdvdsvsfdbfdnghnhg.png

Провъзгласилият се за „ живия Нострадамус “ прорицател Атос Саломе от Бразилия направи злокобно предупреждение за настоящия месец април . предупреди за „тъмно бъдеще“ и прекъсвания на тока. Мъжът, който твърди, че може да вижда в бъдещето, предупреди хората да внимават за магнитен слънчев лъч, който може да се насочи право към Земята.

Човекът стана известен като „живия Нострадамус“ благодарение на своите предсказания, много от които той твърди, че са се сбъднали, пише Daily Star.

Той вярва, че благодарение на своите екстрасензорски способности лесно е предсказал смъртта на кралица Елизабет II миналата година и покупката на Twitter от Илон Мъск.

Сега той предупреждава за изхвърляне на коронална маса (CME), което може да удари света и да причини глобални прекъсвания на електрозахранването.

Според него още следващия месец ще се появи слънчев лъч, който ще донесе три дни тъмнина, пише glasnews.bg.

CME, плазмени и магнитни импулси, излъчвани от Слънцето, са причинявали хаос на сателити и електрически мрежи в миналото, но гадателят предупреждава, че може да настъпи „пълно слънчево затъмнение“.

„Статията разглежда теориите на конспирацията около Трите дни на мрака, съвпадащи с пълното слънчево затъмнение на 8 април 2024 г., и пораждащи опасения относно изхвърлянето на слънчева коронална маса (CMEs). Изблици на плазма и магнитно поле могат да засегнат Земята, прекъсвайки комуникационни системи и електрически мрежи и сателити“, каза Саломе.

Човекът, който стана известен като „живия Нострадамус“

37-годишният Атос Саломе е роден в Клаудио, малък град в щата Минас Жерайс (Бразилия).

Мъжът стана водещ специалист в света на парапсихологията. Атос Саломе има над десет години опит като изследовател на паранормални явления и анализатор, както и професионално обучение по парапсихология.

Саломе е най-младият известен изследовател на паранормални явления в Бразилия. Той влезе в светлината на прожекторите, след като направи няколко точни прогнози. Една от тях е известната му прогноза за избухването на пандемията от COVID-19 през 2020 г., която той сподели на известен пастор чрез месинджър през 2012 г., пише Issue Wire.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турски гигант ще позлати наш град! Прави мегазавод с много работни места
Next: Времето прави рязък завой до часове. На морето става нещо неочаквано

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.