Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Животновъд: За 1 кг сирене са нужни 5 л мляко, реалната му цена, с печалбата заедно, е десетина лева
  • Новини

Животновъд: За 1 кг сирене са нужни 5 л мляко, реалната му цена, с печалбата заедно, е десетина лева

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
asdvdfvdsbfdsgbdfnhg.png

С литър прясно мляко трябва да можеш да си покриеш разходите за три килограма фураж, казва животновъдът от Скалище Ремзи Юсеин, който е бил технолог навремето.

Според него изкупната цена на млякото е обидно ниска, но при него проблемът не е чак толкова голям – взимат го за 1.07 лв. Самият той има акредитирана ферма, с агрегати, млякото му е с един сантиметър жълт каймак, увери се екип на БНР- Кърджали.

Ремзи е пенсионер, намалил е кравите от 30 на 15, и твърди, че ще издържи, но много млади хора ще захвърлят всичко – и го правят. А животните нямат вина, гледат с тъжните си очи, говори с болка родопчанинът.

За един килограм сирене са нужни 5 литра мляко и реалната му цена, с печалбата заедно, е десетина лева.

„Реалната цена на млякото трябва да бъде 1.50-1.60 лева. Това беше стандарт още по времето на комунизма, за да можеш да спечелиш. А за да оцелееш, поне да бъде двойно, 72 стотинки е ярмата, трябва да е 1.42 лева“, пресмята той.

„Всеки намаля /кравите, бел.ред./ вече. Тази заран с едно момче, бяхме до общината за едни имоти, вика: „Батко, ще ги продам, вика. Ще ги махна, няма да ги възстановя“.

„…аз съм вече предпенсионна възраст, 62-3 години… какво да ти кажа. Още една-две-три години ще блъскаме, докато…“.

Резми Юсеин е потънал в дългове – над 10 000 лева: „Имах едни пари, спестявания от Израел, направих стопанство, категоризирана ферма, нова постройка направих, обаче го занемарих. За какво да тъпчеш на едно място, като нямаш печалба…“

„Искам един ден тези, големите управници, да стоят до мен, само да седят и да ме гледат, и накрая те да вземат парите и те да се разполагат, да видим: „Къде е Киро на кирия?“

Животновъдът се ядосва, че има да плаща още данъци: „Не мога да оставя животните…, изобщо не съм такъв човек…Тези жални животни, с очичките те гледат, искат да ядат. Те нямат вина… Но в същото време, телефоните звънят…“С пет литра мляко става качествено сирене 1 кг, казва още Ремзи, а в магазина струва 18-19 лева.

„Тези отгоре нямат ли чатал да ги контролират малко, какво става тука?“, пита се той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Стрелба в столичния квартал Люлин
Next: Защо цели поколения изпитват носталгия по Татово време: 6 уникални символа на зрелия социализъм

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.