Здравейте, след прочитане на доста от историите в раздела ” В чужбина” просто не мога да се сдържа да не напиша коментар.
Абе, вие нормални ли сте? Това ми изкача в съзнанието като въпрос, когато чета 75% от историите и запитванията?
Хора съжаляващи, че са прекъснали кариерите си на ягодоберачи, хора, които се радват, че могат да си напълнят търбуха в Макдоналдс, въпреки, че живеят с още 10 човека на квартира хора, които мислят, че парите в Англия се берат по дърветата? Вече не знам аз ли не съм добре и съм идеалист или хората не виждат по далеч от носът си…
Живея в момента в Англия, имам висше образование, всички необходими документи, два езика знам и знаете ли, трудно се намира работа дори да говориш отлично английски, да си ходил на стаж в държавата им и да имаш опит. Но да не се отплесвам, изумена съм как неориентирани хора дават акъл на други такива. Видиш ли можеш да дойдеш тук и да завършиш като работиш 20 часа на седмица? А къде добавихте, че с тая работа 20 часа на седмица не можеш и да се обръснеш? 20 часа на седмица трябва да взимаш 15 паунда на час за да събереш 1200 на месец преди данъци естествено…
Аз нямаше да уча в България, а направо да се пльосна тук и да стана директор след 3 години? А заемите на година образованието стана 9000 x 3 години колко прави? И после си го изплащаш… Чааак след 25 години ти го опрощават. Лесно се намира работа- ама разбира се, чистачи, детегледачки, сервитьори, но накрая на месеца и един лев нямат защото се живее седмица за седмица. Аз смятам, че човек може да се откаже след като е пробвал В България, защото има такива, които наистина искат, но не им се получава, но голяма част просто си мислят, че тук в Англия живот се живее.
Аз искам да се върна в България, защото тук ми е самотно, защото не ми харесва да пътувам с метрото от 45мин-1. 30 минути до работа, защотот парите не са всичко, защото тук няма живот- аз съм като робот. Алеко Константинов го е видял много преди нас… Не искам друг да отгледа детето ми, понеже аз трябва да работя и заради това си наемам бавачка, но важното е да мога да си позволя парцали от Зара, Мара и други там. До там ли стигнахме? Да оценяваме живота с дрехи и телефони. Тук идва момента на нападение- хората мизерстват, нямат пари как да не напуснат България! Искам да ви кажа, че познавам много българи тук- който няма пари в България, няма и тук, защото просто на него не му стига мозъка, за да ги пести. Винаги има изключения, така е! Не всеки е така, но масата ми е ясна.
Съвет от мен, не говорете с грозни думи, че мразите България, че има убийци и изнасилвачи, а прочетете новини за Англия, за Америка- СЪЩОТО Е! Просто за една малка държава като България е шок- защото нали занете -1 починал е трагедия, 100 – статистика!
Елате опитайте си късмета, може да ви хареса повече, но не лъжете хората, че тук е живота с главно Ж. Защото не е! Може ли млад човек, който живее 4 години в Лондон и все си е лейбър / общ работник/ по строежи да ми казва, че е постигнал едва ли не много, а той няма два лева в джоба? Нормално ли е да чакаш 1 месец за преглед? Нормално ли е да ядем храна пълна с нитрати? Не внесена от Гърция даже, а от Норвегия и Холандия? Нормално ли е да лягят пияни англичани по улиците полу-голи? Нормално ли е цял живот да чистиш къщи, да не ти стигат парите, но си в Лондон? Нормално ли е живееш с още 3-4ма минимум а си на почти 30?
Моля ви не създавайте грешно впечатление в хората, не ги карайте да си оставят и това, което имат, колкото и да е малко, за да дойдат тук и да се чудят какво да правят, не се хвалете с купените си Calvin Klein парцали, които сте взели от намалението в TKMAX! Не говорете, колко много има за правене в Лондон, а говорете, че няма с кого!!! Българите били лоши в Лондон, злобни- ами как да не са, те повечето живеят като скотове!
Проблемът на българина, е че винаги е на принципа: Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле. Хвалим се, но спестяваме най- важното, че всяко нещо си има цена и идвайки тук повечето я плащат- оставят роднини, родители, приятели, някои дори и децата си…
Съжалявам, ако обидя някого, но съм млад човек и повечето ми познати и приятели, които са умни и работливи и останаха в България са добре- намериха си работа, издържат се, развиват се, тук дойдоха тези, които просто както каза едно момиче, когато я питах няма ли да се върнат в България някога ми отговори: Нямам какво да правя в България! Те нямат знания, не са учили нищо, не умеят нищо, търсят лесни пари, които харчат лятото в България, защото за другаде не стигат.
Не знам дали ме разбирате, но за мен това не е живот! Живях не много охолно, но бях щастлива, бях студентка с не много пари, но успях да отида на няколко места по време на обучението си по различни проекти!
За мен по лесния път е чужбина. Аз съм тук при други обстоятелства, но се надявам и моля скоро да се върна в България, защото ние сме бъдещето, аз искам да го градя, а не да го руша!
Извинявам се, ако се съм засегнала някого с думите си, отново повтарям, че има изключения винаги, но просто още не съм открила много за да променя мнението си
Бъдете щастливи и бъдете там където сърцето ви тегли, а не парите!
От млад човек, който се надява, че България има Бъдеще!
};
(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));