Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Животът ми е ад и мъка! Майката на починалото от мълния дете с молба
  • Новини

Животът ми е ад и мъка! Майката на починалото от мълния дете с молба

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
molbkdfkshdfh.png

„Днес, животът ми е ад, болка, мъка и безсилие се борят всеки ден в мен. Търся всякакви начини да го запазя до мен.“

Майката на 11-годишното момче, което загина при удара от мълния, отправи гореща молба към творци, които работят с ръцете си.

Тя е пожелала да запази по някакъв начин неговите бебешки обувки.

„Търся начин да запазя бeбешките му обувчици.

Да си останат един вечен спомен за мен и семейството ми. Има ли някоя майка, която може да ми предложи как да го направя!?“

Повече за инцидента вижте във видеото. 

Групата във Facebook „Купи от майка на дете с увреждане“ е място, на което споделят талантите си майки на деца/лица с увреждания. Те предлагат ръчно изработени неща, които изработват сами с различни техники.

„На 30.08. загубих синът си! Беше покусен от мълния докато тренира любимият футбол на стадиона. Сърцето му спря още там на стадиона и той остана завинаги на 11 г.“

Припомняме, че мълния удари две деца в края на тренировката им. Инцидентът е стана на стадион „Дунав“.  Треньорът им е оказвал първа помощ, но въпреки това едно от тях загуби живота си, а друго е било настанено в болница.

„Нелеп инцидент. За съжаление с фатален край за едно от децата.

Дай Боже другото да се оправи. Ако е имало някакви предпоставки, ние винаги предпазваме децата, даже отлагаме тренировки, не се тренира в дадената ситуация“, обясни треньорът Динко Дерменджев.

„От изследванията си личи една политравма на целия организъм, засегнат е мозък, бял дроб, черен дроб“, посочи д-р Бланш Ангелова, началник на Интензивното отделение по анестезиология и реанимация в УМБАЛ „Медика“-Русе.

Знамената на всички общински сгради и обществени места в крайдунавския град бяха свалени наполовина. А съучениците на момчето почетоха паметта му на първия учебен ден.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Балканите полудяха по тази рецепта за лютеница на фурна – лесна и божествено вкусна
Next: Всичко, което трябва да знаете за новата медицинска бележка за учениците

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.