Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Животът ми е ад и мъка! Майката на починалото от мълния дете с молба
  • Новини

Животът ми е ад и мъка! Майката на починалото от мълния дете с молба

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
molbkdfkshdfh.png

„Днес, животът ми е ад, болка, мъка и безсилие се борят всеки ден в мен. Търся всякакви начини да го запазя до мен.“

Майката на 11-годишното момче, което загина при удара от мълния, отправи гореща молба към творци, които работят с ръцете си.

Тя е пожелала да запази по някакъв начин неговите бебешки обувки.

„Търся начин да запазя бeбешките му обувчици.

Да си останат един вечен спомен за мен и семейството ми. Има ли някоя майка, която може да ми предложи как да го направя!?“

Повече за инцидента вижте във видеото. 

Групата във Facebook „Купи от майка на дете с увреждане“ е място, на което споделят талантите си майки на деца/лица с увреждания. Те предлагат ръчно изработени неща, които изработват сами с различни техники.

„На 30.08. загубих синът си! Беше покусен от мълния докато тренира любимият футбол на стадиона. Сърцето му спря още там на стадиона и той остана завинаги на 11 г.“

Припомняме, че мълния удари две деца в края на тренировката им. Инцидентът е стана на стадион „Дунав“.  Треньорът им е оказвал първа помощ, но въпреки това едно от тях загуби живота си, а друго е било настанено в болница.

„Нелеп инцидент. За съжаление с фатален край за едно от децата.

Дай Боже другото да се оправи. Ако е имало някакви предпоставки, ние винаги предпазваме децата, даже отлагаме тренировки, не се тренира в дадената ситуация“, обясни треньорът Динко Дерменджев.

„От изследванията си личи една политравма на целия организъм, засегнат е мозък, бял дроб, черен дроб“, посочи д-р Бланш Ангелова, началник на Интензивното отделение по анестезиология и реанимация в УМБАЛ „Медика“-Русе.

Знамената на всички общински сгради и обществени места в крайдунавския град бяха свалени наполовина. А съучениците на момчето почетоха паметта му на първия учебен ден.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Балканите полудяха по тази рецепта за лютеница на фурна – лесна и божествено вкусна
Next: Всичко, което трябва да знаете за новата медицинска бележка за учениците

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.