Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жителите на наше село умират по списък отпреди 30 години
  • Новини

Жителите на наше село умират по списък отпреди 30 години

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
asrirqwirkqwkrkwrw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ловешкото село Български извор е белязано от зловеща мистерия, а обитателите му тръпнат за животите си след смъртта на седмина мъже от един и същи випуск.

„Всичко започна през 1979 г. Тогава бяхме в трети клас и дружинната ръководителка в училище „Васил Левски“ предложи да поставим списък с имената си в бутилка, която да заровим в корените на брезичка“, връща се назад в годините Румяна, жителка на Български извор.

 

Пъхнали листа в шише с олио, защото то запазвало написаното дълго време. Класът им не бил първият в учителската инициатива да се напълни дворът с дръвчета, посадени от деца чавдарчета, преди да станат пионерчета.

 

Началото поставили момчетата и момичетата от набор 1968 г. с обща снимка в бутилка, която закопали също в корените на бреза. Румяна припомня, че поредицата смъртни случаи на момчета от класа тръгнала от Николай Начев, разказва ретро.бг.

Едва 10-годишен, бил блъснат от уазка и загинал на място. „Бяхме твърде малки, за да осъзнаем трагичността на загубата“, казва жената.

 

След 8 години Ахил Ангелов се пребил с мотор. Плакали безутешно, но още не съзрявали прокоба в ненавременната му кончина. През 1995 г. и Свилен Нейков, на 26 г., се преселил в отвъдното. Станал жертва на пътен инцидент след кавга с жена си. Ядосан, палнал колата, но не стигнал далече.

 

Блъснал се в мантинела в местността Родинец. В злокобния списък на мъртвите Альоша Костадинов влязъл през 2003 г. След прощаването с Альоша решили да направят курбан, да омилостивят тъмните сили, чиято намеса започнали да подозират. Повикали свещеник да изпълни ритуала, както си му е редът. Принесли в жертва риба.

През следващите две години пекли агне, но най-лошото не спряло. Само дето вместо през 8 почнали да измират през 4 г. Следващият – Стоян Николов, си отишъл твърде нелепо през 2007 г. Отбил колата си в аварийното платно близо до Ябланица, когато отзад го връхлетял автомобил.

 

След неговата кончина някой от оцелелите съученици се сетил за оня списък, заровен в бутилка. Попитали отчето какво да сторят, пък той ги посъветвал да го изкопаят, изгорят и да пуснат пепелта в течаща вода.

 

Две години по-късно прокобата не секнела. Красимир Борисов полетял от скелето на строителен обект в София.

 

Последен (засега) се споминал Марин Маринов през 2012 г. Той всъщност е единственият, отишъл си от болест – покосил го инфаркт. Румяна и всички от випуск 1969-а обаче мислят, че само изглежда така. Защото той бил човекът, който извадил злокобната бутилка със списъка след разкопаването.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозни неща се случват в българско село, жителите нямат обяснение
Next: Знаете ли какво означават номерата на лепенките на бананите и ябълките

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.