Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жителите на това българско село носят странни имена, за да се предпазят от древно проклятие
  • Новини

Жителите на това българско село носят странни имена, за да се предпазят от древно проклятие

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
bbbggselooooo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

В монтанското село Дроздстой, Семка, Храбър, Тибър, Либкнехт, Люсилия са само част от необичайните имена
Хората там носят тези необичайни имена, защото вярват, че те ги пазят от смъртоносно проклятие. Село Меляне се намира само на няколко километра от град Монтана и въпреки малкото си население концентрацията на странни имена там е най-голяма. Според преброяванията всеки втори жител на селото носи особено име.
Легенда твърди, че през 20-те и 30-те години на миналия век в северозападното селце имало голяма смъртност. Тогава тръгнала мълвата, че над селото тегне проклятие и по съвет на свещеника, за да се развали прокобата, родителите трябвало да кръщават децата си с имена, които не се срещат в рода им. За да са сигурни обаче, че ще пресекат злото, родителите кръщавали децата си с имена, които никой никога не бил чувал.

Възрастна жена разказва, че първите странни имена, които се появили в селото, били Либкнехт и Люсилия, Филисина, Вилсон, Телефонка и Първа. По-късно се появяват и хора, кръстени Геройки, Геройко и Роза Люксембург. Интересно е, че нито един жител на селото не е изявявал желание да смени името си. В крайна сметка с появата си необичайните имена спрели високата смъртност в района.
Сред жителите има и жена, кръстена Графинята, която, противно на името си, не живее в дворец, а в малка селска къща. Графиня не харесвала името си и се притеснявала как ще звучи то, като остарее. От Монтанско дори са записвали мъж с име Шкаф и жена с име Случка, но през последните години в селото са се родили 2-3 бебета, които носели нормални имена.
Тъй като в Меляне няма никакъв поминък за по-младите хора, местните се опитвали да развиват туризъм, използвайки странните си имена за привличане на туристи.

Олга Асенова, която е пенсиониран служител в ЕСГРАОН – Монтана, разкрива, че е записвала и други необикновени имена, като Плувкиня, Океан, Републикан, Ценцерушка, Дроздстой и Семка, пише „За жената“.
Източник: За жената


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Наш емигрант в САЩ: Избягах от България, когато навърших 20, ако ме питате – сега пак бих го направил
Next: Πpoвepeтe бъpзo тpyдoвия cи cтaж в HOИ

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.