Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жулиано от Дамяница покори Гласът на България, Дара не устоя
  • Новини

Жулиано от Дамяница покори Гласът на България, Дара не устоя

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
shdfghfghrthrthtr.png

Градусите в десетия сезон на „Гласът на България“ се повишават.

18-годишният Жулиано Емилов успя да впечатли публиката и треньорите с медения си глас и хвърли смело ръкавицата на опонентите си.

Момчето бе откровено и не скри, че е различно.

Той е от Сандански, но живее в близкото село Дамяница с баща си и баба си, а майка му е в Англия, но често се прибирала.

„Имам брат Денис, той се омъжи миналата година, тоест, ожени се“, призна още Жулиано.

Неговият баща Младен Емилов разказа как синът му е започнал да пее.

„Любопитно преживяване е, че в нашето семейство няма музикант. Един ден той посети църква в Сандански и като чу един хор, много се впечатли и реши да пее“, каза таткото по бТВ.

„Нашите не са набожни и не ходят на църква. Сам отидох там, тъй като се пееше и исках да разбера повече за пеенето. Когато започнах да пея, не вярвах в Бог, но след това повярвах“, добави Жулиано.

Впоследствие баща му уточни, че е одобрил избора на наследника си, тъй като можел да тръгне по лош път

А в църквата ги учели на хубави и полезни неща.

„За първи път, когато отидох в църквата, усетих божието присъствие как минава през мен. Те също много ме харесаха и някои започнаха да плачат. Тогава реших да започна да се занимавам с пеене и музика“, каза още Жулиано.

Той призна, че влиза в „Гласът на България“, за да покаже, че няма значение как изглежда човек външно и как се облича.

Най-важно за него било хората да се обединени, да не се разделят от какъв произход са, всички да са равни и да се почитат като хора.

„Досега никога не съм излизал на такъв вид сцена. Тук съм да придобия някакъв опит и по-голяма аудитория, и да карам хората да чувстват музиката чрез мен“, каза още Жулиано.

След като талантът обра овации с изпълнението си Stand Up, Дара не остана равнодушна.

„Имаш красив и плътен глас, яката си пееше. Беше притеснен и ти липсва увереност, според мен искаше Миро да се обърне, някак си присърце го чувствам, инстинктивно. Натам си обърна главата, напълно разбираемо“, заяви Дара.

„Другият пич е тук“, намеси се Лечев в опит да убеди младока да дойде при него.

Дара обаче извади нов жокер, когато научи, че любимият певец на Жулиано е музикалният дует Молец.

Тя му каза, че ще го запознае с тях, ако дойде в отбора й, но Лечев от своя страна реши да не се предава.

„Бях на една сцена с Молец преди десетина дена“, разкри той.

Това обаче не смути Дара и варненката го сряза с думите: „Това няма значение и не означава, че ги познаваш. Аз ги познавам“.

„Невероятна харизма, уникален глас и изпълнение. Страхотен си, имаш страшен потенциал, вярвам, че следаващите пъти ще си по уверен. Аз ще се постарая да ти се случи стопроцентово, няма как да те оставя. Вярвам в теб, каня те в отбора“, каза певицата.

Въпреки нейните силни думи, Иван Лечев направи последен опит да привлече Жулиано на своя страна.

„Човече, ти пееш убийствено. Най-важното е, че това, което пееш, излиза от теб, не е просто пеене. Ти премина през трудната част и изразяваш това, което става в душата ти и през гласа си да стигне до нас, за което те поздравявам абсолютно“, заяви Лечев.

Когато стана ясно, че все пак Жулиано избира да отиде в отбора на Дари, певицата не бе на себе си от щастие:

„Имаш много красив и уникален глас, това е пътят към победата.

Сигурна съм, че следващото ти изпълнение ще отвее на всички главите“.

Самият Жулиано пък призна, че много се притеснил, защото не е е пял на такъв вид сцена и не се е налагало някой да го оценява.

„Аз следя Дара още от началото на кариерата си и съм й голям фен. Това изигра голяма роля в това да избера нея“, аргументира избора своя избор певецът.

Доволна от триумфа си пък, Дара пък не пропусна да хвърли камъни в градината на Миро.

„Опитваше се да ме спънеш, ама не се случи. Ама как може от 10 метра да ми хвърляш вода“, подхвърли тя по адрес на колегата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заради скоба: Шофьор наби служител на Синята зона
Next: Иван и Андрей яко сбъркаха! Зрителите недоволстват след новите промени във Фермата

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.