Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жулиано от Дамяница покори Гласът на България, Дара не устоя
  • Новини

Жулиано от Дамяница покори Гласът на България, Дара не устоя

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
shdfghfghrthrthtr.png

Градусите в десетия сезон на „Гласът на България“ се повишават.

18-годишният Жулиано Емилов успя да впечатли публиката и треньорите с медения си глас и хвърли смело ръкавицата на опонентите си.

Момчето бе откровено и не скри, че е различно.

Той е от Сандански, но живее в близкото село Дамяница с баща си и баба си, а майка му е в Англия, но често се прибирала.

„Имам брат Денис, той се омъжи миналата година, тоест, ожени се“, призна още Жулиано.

Неговият баща Младен Емилов разказа как синът му е започнал да пее.

„Любопитно преживяване е, че в нашето семейство няма музикант. Един ден той посети църква в Сандански и като чу един хор, много се впечатли и реши да пее“, каза таткото по бТВ.

„Нашите не са набожни и не ходят на църква. Сам отидох там, тъй като се пееше и исках да разбера повече за пеенето. Когато започнах да пея, не вярвах в Бог, но след това повярвах“, добави Жулиано.

Впоследствие баща му уточни, че е одобрил избора на наследника си, тъй като можел да тръгне по лош път

А в църквата ги учели на хубави и полезни неща.

„За първи път, когато отидох в църквата, усетих божието присъствие как минава през мен. Те също много ме харесаха и някои започнаха да плачат. Тогава реших да започна да се занимавам с пеене и музика“, каза още Жулиано.

Той призна, че влиза в „Гласът на България“, за да покаже, че няма значение как изглежда човек външно и как се облича.

Най-важно за него било хората да се обединени, да не се разделят от какъв произход са, всички да са равни и да се почитат като хора.

„Досега никога не съм излизал на такъв вид сцена. Тук съм да придобия някакъв опит и по-голяма аудитория, и да карам хората да чувстват музиката чрез мен“, каза още Жулиано.

След като талантът обра овации с изпълнението си Stand Up, Дара не остана равнодушна.

„Имаш красив и плътен глас, яката си пееше. Беше притеснен и ти липсва увереност, според мен искаше Миро да се обърне, някак си присърце го чувствам, инстинктивно. Натам си обърна главата, напълно разбираемо“, заяви Дара.

„Другият пич е тук“, намеси се Лечев в опит да убеди младока да дойде при него.

Дара обаче извади нов жокер, когато научи, че любимият певец на Жулиано е музикалният дует Молец.

Тя му каза, че ще го запознае с тях, ако дойде в отбора й, но Лечев от своя страна реши да не се предава.

„Бях на една сцена с Молец преди десетина дена“, разкри той.

Това обаче не смути Дара и варненката го сряза с думите: „Това няма значение и не означава, че ги познаваш. Аз ги познавам“.

„Невероятна харизма, уникален глас и изпълнение. Страхотен си, имаш страшен потенциал, вярвам, че следаващите пъти ще си по уверен. Аз ще се постарая да ти се случи стопроцентово, няма как да те оставя. Вярвам в теб, каня те в отбора“, каза певицата.

Въпреки нейните силни думи, Иван Лечев направи последен опит да привлече Жулиано на своя страна.

„Човече, ти пееш убийствено. Най-важното е, че това, което пееш, излиза от теб, не е просто пеене. Ти премина през трудната част и изразяваш това, което става в душата ти и през гласа си да стигне до нас, за което те поздравявам абсолютно“, заяви Лечев.

Когато стана ясно, че все пак Жулиано избира да отиде в отбора на Дари, певицата не бе на себе си от щастие:

„Имаш много красив и уникален глас, това е пътят към победата.

Сигурна съм, че следващото ти изпълнение ще отвее на всички главите“.

Самият Жулиано пък призна, че много се притеснил, защото не е е пял на такъв вид сцена и не се е налагало някой да го оценява.

„Аз следя Дара още от началото на кариерата си и съм й голям фен. Това изигра голяма роля в това да избера нея“, аргументира избора своя избор певецът.

Доволна от триумфа си пък, Дара пък не пропусна да хвърли камъни в градината на Миро.

„Опитваше се да ме спънеш, ама не се случи. Ама как може от 10 метра да ми хвърляш вода“, подхвърли тя по адрес на колегата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заради скоба: Шофьор наби служител на Синята зона
Next: Иван и Андрей яко сбъркаха! Зрителите недоволстват след новите промени във Фермата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.