Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Журналистът Григор Лилов със сензационна версия за убийството на Алексей Петров
  • Новини

Журналистът Григор Лилов със сензационна версия за убийството на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
fghdfghtrqerqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Журналистът Григор Лилов със своя версия за убийството на бизнесмена Алексей Петров:

Убийството на Трактора

СТИГА С ТЕЗИ БРЪЩОЛЕВЕНИЯ!

Аман от глупостите на колеги, спецове, МВР и прокуратура.

Алексей Петров е бил само с една жена, о, не, ще се поправим, сбъркахме – бил освен с нея и с трима охранители, там редовно намиращата се в отлична физическа форма бивша барета бягал с нея крос (възраст на спътницата – 48 години), ох, сбъркахме, не бягал крос, а там се разхождал редовно, простреляната жена се развикала за помощ и я чули, ох, не я чули, но тя, берейки душа, позвънила на тел. 112, берейки душа и прекрачвайки през прага на смъртта описала нападателя, тя била треньорка по тенис (в качеството си на директор и основен ръководител на ключови дружества на Алексей Петров!) и т.н., и т.н., и т.н. бръщолевения…

Ами продължавайте, дами и господа службаши, с тази ваша „професионална“ експертиза! За да ви видим колко сте „способни“ от една страна, а от друга – какво се опитвате да скриете..

Фактите!

Човек с толкова покушения срещу него не мърда дори до тоалетната без охрана, навсякъде ходи с бронирана жилетка (и сега е бил, за което се мълчи). И затова за най-сигурно е застрелян в главата – в окото, докато спътницата му е простреляна, така да се каже, обичайно – в гърдите.

– И никакви охранители не е имало край тях, защото неговите са супер професионалисти – бивши червени барети, натренирвани редовно в израелски и западни школи до реакции на автоматизъм и щяха незабавно да открият стрелба и започнат преследване. И няма как жената да е „видяла“ убиеца, а те – не, няма как умиращата от раната жена да е позвънила на 112, а те да не са!

Трактора и спътницата му са убити на разстояние само десетки метри от ресторант „Воденицата“, както вече ви съобщих в предишния пост. Изстрели не са чути – било е със заглушител. Не са чути, защото на паркинга на това много елитно заведение винаги има пазачи и щяха веднага да сигнализират.

– По моя информация двамата са обядвали там и по едно време решили да се поразходят, прекъсвайки обяда. И понеже се забавили, започнали да ги търсят

Останалото ви е известно.

Такава „разходка“ – инцидентно мръдване встрани, може да има едно-единствено обяснение – някаква конспиративна среща с някого (мъж или жена), който не трябва да се знае от никой друг и да се види от когото и да е било с кои се среща.

„Воденицата“ е много удобно място като предлог за такава среща. Тя е с много добра кухня и прекрасно обслужване, пълна е с елитни клиенти – политици, много едри бизнесмени, чуждестранни мениджъри и дипломати, така че присъствието на Алексей Петров въобще няма как да направи впечатление… И гората стъпва на прага й, както се казва. Мърдаш за малко навън в нея с дясната ти ръка в бизнеса – или сте предали „нещото“, или сте получили указанията и се завръщаш – ни лук ял, ни лук мирисал.

Този път връщането не се състоя.

По-лесният отговор според мен е „защо“. По-трудният е от кого.

Текстът е от страницата на автора във фейсбук. Лилов е автор на книги с разследваща журналистика относно Андрей Луканов, Илия Павлов, Бойко Борисов и др.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената на Здравко от Биг Брадър наби любовницата му
Next: Среднощен екшън: Жена спря влака за Варна, покатери се на стълб и крещя: Искам си водката!

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.