Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забравиха Натали Трифонова, руса дама в ефира на БТВ взе акъла на Злати, Боби и Митко Тасев
  • Новини

Забравиха Натали Трифонова, руса дама в ефира на БТВ взе акъла на Злати, Боби и Митко Тасев

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
dgjgjghjtyjyt.jpg

кадри: bTV: Забравиха Натали Трифонова, руса дама в ефира на БТВ пощури Злати, Боби и Митко Тасев

В отсъствието на Натали Трифонова Боби Лазаров, Злати Йочев и Митко Тасев продължиха да се забавляват.

Доста свежарско подейства влизането в студиото на друга млада дама.

През отпускарския август всички актуални предавания на bTV са в отпуск.

„Последната стража“ остана сутрешния блок, който се грижи зрителите да останат информирани за най-важното в държавата.

 

Златимир Йочев и колегите му обаче са натоварени и с друга функция.

Освен да информират и да търсят ярки коментари на събитията, те трябва и да забавляват зрителите.

 

Журналистите обаче не са актьори или комици и понякога импровизациите им се получават леко смущаващи.

Така в сряда сутрин Злати Йочев, Боби Лазаров, Ивайло Везенков и Митко Тасев се подиграха с дебата кой да бъде националния празник на България.

Докато всички политици в държавата спорят яростно дали това да е 3 март или 24 май, те излязоха с алтернативна идея.

Нацията ни да почита като най-важна дата Деня за баня.

Повод за грубата шега беше кошмарът, който преживяват всяка година през лятото огромно количество столичани.

Става въпрос за профилактичното спиране на топлата вода.

Тя се подава централно на абонатите на местната топлофикация.

Понеже много домакинства в София нямат бойлери, положението става сложно и то в най-големите жеги.

 

„Това си го говорим всяка година“, коментираха с ирония и досада Боби Лазаров и Злати Йочев.

Спортният репортер Димитър Тасев предложи общонародното почитане на Деня на банята.

Везенков можа само да добави като коментар за кошмара с топлата вода само типични български клишета от рода „Тука е така!“

 

Злати Йочев и екипът му обаче изкупиха глуповатите си коментари с много интересна среща, с която завърши „Тази сутрин“ в сряда.

В студиото дойде Йоана Илиева, бронзова медалистка от Световното първенство по фехтовка.

Митко Тасев обясни, че това е огромно постижение, което идва след 36 години, в които България изобщо не е имала медал в този олимпийски спорт.

 

Чаровната Йоана показа основните позиции във фехтовката на Злати и колетите му.

Те веднага се развълнуваха като деца и се вживяха в ролите на мускетари.

 

Тя пък ги разочарова, като каза, че е станала спортен дуелист не заради приключенските романи, а просто защото дисциплината е необичайна и динамична.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако видите този човек, веднага звъннете в полицията
Next: Приятел на Жоро касапина с тежки заплахи срещу пострадалото момиче, страшно е!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.