Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забравиха Натали Трифонова, руса дама в ефира на БТВ взе акъла на Злати, Боби и Митко Тасев
  • Новини

Забравиха Натали Трифонова, руса дама в ефира на БТВ взе акъла на Злати, Боби и Митко Тасев

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
dgjgjghjtyjyt.jpg

кадри: bTV: Забравиха Натали Трифонова, руса дама в ефира на БТВ пощури Злати, Боби и Митко Тасев

В отсъствието на Натали Трифонова Боби Лазаров, Злати Йочев и Митко Тасев продължиха да се забавляват.

Доста свежарско подейства влизането в студиото на друга млада дама.

През отпускарския август всички актуални предавания на bTV са в отпуск.

„Последната стража“ остана сутрешния блок, който се грижи зрителите да останат информирани за най-важното в държавата.

 

Златимир Йочев и колегите му обаче са натоварени и с друга функция.

Освен да информират и да търсят ярки коментари на събитията, те трябва и да забавляват зрителите.

 

Журналистите обаче не са актьори или комици и понякога импровизациите им се получават леко смущаващи.

Така в сряда сутрин Злати Йочев, Боби Лазаров, Ивайло Везенков и Митко Тасев се подиграха с дебата кой да бъде националния празник на България.

Докато всички политици в държавата спорят яростно дали това да е 3 март или 24 май, те излязоха с алтернативна идея.

Нацията ни да почита като най-важна дата Деня за баня.

Повод за грубата шега беше кошмарът, който преживяват всяка година през лятото огромно количество столичани.

Става въпрос за профилактичното спиране на топлата вода.

Тя се подава централно на абонатите на местната топлофикация.

Понеже много домакинства в София нямат бойлери, положението става сложно и то в най-големите жеги.

 

„Това си го говорим всяка година“, коментираха с ирония и досада Боби Лазаров и Злати Йочев.

Спортният репортер Димитър Тасев предложи общонародното почитане на Деня на банята.

Везенков можа само да добави като коментар за кошмара с топлата вода само типични български клишета от рода „Тука е така!“

 

Злати Йочев и екипът му обаче изкупиха глуповатите си коментари с много интересна среща, с която завърши „Тази сутрин“ в сряда.

В студиото дойде Йоана Илиева, бронзова медалистка от Световното първенство по фехтовка.

Митко Тасев обясни, че това е огромно постижение, което идва след 36 години, в които България изобщо не е имала медал в този олимпийски спорт.

 

Чаровната Йоана показа основните позиции във фехтовката на Злати и колетите му.

Те веднага се развълнуваха като деца и се вживяха в ролите на мускетари.

 

Тя пък ги разочарова, като каза, че е станала спортен дуелист не заради приключенските романи, а просто защото дисциплината е необичайна и динамична.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако видите този човек, веднага звъннете в полицията
Next: Приятел на Жоро касапина с тежки заплахи срещу пострадалото момиче, страшно е!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.