Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забраниха използването на скара и приготвянето на зимнина на открито в седмия по големина град у нас
  • Новини

Забраниха използването на скара и приготвянето на зимнина на открито в седмия по големина град у нас

Иван Димитров Пешев декември 24, 2022
zimansdnasdoasdaks.jpg

 

Забраниха ползването на барбекюта и приготвянето на зимнина на открито в областния град Плевен (б. р. седми по големина град в България с население от 89 823 д.)

Това стана факт след като на днешното си заседание Общинският съвет подкрепи предложенията за промени в Наредба 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на общината.

 

Не изпускай тези оферти:

Предложението бе първа точка в дневния ред и се прие след дебат с 28 гласа „за“, два „против“ и десет „въздържал се“.

По време на обсъждането Свилен Атанасов, председател на групата на „БСП за България“, постави въпроса за контрола по спазване както на тази забрана, така и на други като движението на електрически тротинетки в определени части на града, и на каруци, предава БТА.

В отговор кметът Георг Спартански посочи, че е право на Общинският съвет да урежда обществени отношения със задължителни норми с подзаконов характер, а има специализирани институции – полицията и общинският инспекторат, които трябва да извършват контрола.

Той добави, че няма нищо против традиционното приготвяне на зимнина, но това трябва да става при спазване на правилата и съответните изисквания. Според него не е удачно в 21 век да „кладем огньове, да варим компоти, сладка, да опушваме терасите на съседите със саждите от дима, който се стеле в междублоковите пространства“.

„Цивилизованият начин е да се въведат санкции спрямо тези, които си мислят, че публичните пространства са за тяхно лично ползване“, коментира Спартански.

Общинският съветник Генади Тодоров от групата на „БСП за България“ подчерта, че трябва да се помисли за обособяването на места за организиране на барбекюта в кварталите на града, каквато практика има в други държави.

С приетата днес промяна на Наредба 1 се забранява приготвянето на храна за директна консумация или на зимнина чрез технически устройства (скари, барбекюта и др. подобни), както и чрез използване на огън от дърва или въглища, в открити междублокови пространства, улици, паркове, градини и други обществени места. Забраната не се отнася за изрично обособените за това места, които към момента са само в парк „Кайлъка“.

Санкциите за нарушителите ще са в размер от 100 до 500 лева. Наредбата влиза в сила седем дни след публикуването й на интернет страницата на Общинския съвет-Плевен.

Източник: plovdiv24

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Завист в bTV! Натали Трифонова избухна с нов талант, колежките й скубят коси от яд
Next: Цялата зала на крака пред Вергов в НДК след скандала с Диана Димитрова, жена му до него

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.