Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забранявам на свекърва ми, която е на 55 години да излиза с мъже, трябва да ми помага с внуците
  • Новини

Забранявам на свекърва ми, която е на 55 години да излиза с мъже, трябва да ми помага с внуците

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
sdfhfghdgfhjrtgfrhggf.png

Само на 23 години съм, но усетих радостта от майчинството. Преди три месеца се роди дъщеря ми.

Щастливо омъжена съм и имам прекрасен съпруг. Владимир печели добре, той е програмист.

Майчинството, разбира се, е прекрасно. Обичам да прекарвам време с бебето, да се разхождам с него. Какво да кажа, заедно с дъщеря ми правя абсолютно всичко. Често я нося в слинг из апартамента, оставям я сама в креватчето за много кратко време. Посветих се на нашето ангелче.

Единственото, което ме притеснява е поведението на майката на Владимир.

Засега живеем всички заедно. Тя е на 55 години. Отгледала е сина си сама. Опитала се е да му осигури всичко, от което е имал нужда. Тя е мила, симпатична, неконфликтна, усмихната, често се шегува. Няма да крия, че когато се омъжих, бях горда, че имам такава свекърва.

Поведението й започна да се променя, когато забременях. Колкото по-голям ставаше коремът ми, толкова по-стряскащи неща забелязвах. Например свекървата пие чай в кухнята, гледайки замечтано през прозореца. „Ани, скоро ще ставаш майка. Каква радост! Как бих искала и бебе, от любим мъж … “

Бях изненадана от тези нейни думи, изречени на глас. Бях сигурна, че свекърва ми си няма никого. Ходеше на работа, посещаваше фитнеса, салони за красота. Поддържа апартамента чист и подреден. Как успява да направи всичко?

Когато се роди дъщеря ми, разбира се, разчитах на помощта на свекърва ми. Но тя се отдръпна!

Все по-често започна да изчезва някъде. По-рано тя казваше, че отива на гости на приятел. Сега тя загадъчно мълчи, гримира се, облича се, върти се пред огледалото по цял час, по време на сърцераздирателния плач на внучката си. Съвсем сама се грижа за дъщеря си, свекърва ми не ми помага.

Според мен тя си е намерила някого и иска да уреди личния си живот. Но избра най-неподходящия момент за това.

Тя имаше толкова много време за това преди. Защо сега? Сега, когато съм по майчинство, аз също искам да отида да се поглезя в някой салон за красота, за да не загубя привлекателността си за съпруга си. И аз искам да ходя на фитнес, но няма как, няма на кого да оставя бебето.

На 55 години човек трябва да мисли за внуците си, а не да се опитва да скочи в последния вагон. Младостта си е отишла, ако не си успял да се ожениш по-рано, да създадеш силно семейство, защо сега да губиш енергия за това? В крайна сметка шансът всичко да се пореди е нищожен. Всичко си има своето време.

Как да убедя свекървата да не прави глупости?

Как мислите, има ли право една млада майка да казва на свекърва си как да живее личния си живот?

Права ли е свекървата, която няма желание да отделя от времето си за своята внучка?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адско меле на АМ Тракия: ТИР се вряза в полицаи и аварирала кола, хвърчат линейки
Next: Мъж отиде в болница, заради страшни главоболия, лекарите изпаднаха в шок от причината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.