Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Завод Арсенал набира спешно стотици хора за работа
  • Новини

Завод Арсенал набира спешно стотици хора за работа

Иван Димитров Пешев май 5, 2022
ararsenelalal.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Добра вест за икономиката.

Оръжейният завод „Арсенал“ АД в Казанлък обявява почти 300 свободни работни места

Търсят се специалисти с висше техническо и химическо образование или със средно специално с продължаване на обучението. Обявени са свободни места за инженери – металург, конструктор, технолог, инженер химични процеси, както и началник смяна, инженер ВиК и енергетик, информира БТА.

По-голямата част от обявените позиции са по професиите фрезисти, окачествители, машинни оператори, настройчици и други работници в производството.

Свободни места има и за огняри и копачи на канали, за което не се изисква образование.

„Арсенал“ АД е един от най-големите работодатели в България и основен работодател в Казанлък и региона. Според официалния сайт заводът има над 10 хиляди служители и над 1200 души технически персонал.

Важна част от политиката на дружеството е стипендиантската програма, която осигурява възможност за професионално развитие на млади специалисти. За програмата могат да кандидатстват студенти, обучаващи се в редовна форма с инженерни специалности, като предимство имат тези, които са завършили средното си образование в Казанлък.

Желаещите да кандидатстват за свободните позиции или за стипендиантска програма, могат да изпратят документите си на [email protected] или да ги подадат на място. Подробна информация и списък на свободните длъжности са публикувани в официалния сайт на дружеството.

https://www.arsenal-bg.com/vsichki-svobodni-rabotni-mesta-1

“Арсенал“АД е най-големият работодател в страната в сферата на машиностроенето, с богата и последователна социална политика. Фирмата предлага редица социални бонуси:

+150 лв допълнителен месечен бонус за отдалеченост на работещите в заводи 3 и 4.

+200 лв ваучери за храна ежемесечно.

+ допълнителни бонуси за великденските и коледни празници.

+ безплатна почивка на море в почивната база на дружеството.

+ осигурен безплатен охраняем паркинг

+Детска градина на територията на „Арсенал“АД.

+ За ползващите столово хранене – над 70% поевтиняване на храната като на практика заплащат само стойността на хранителните продукти и минимална част от режийните разходи.

+ торта за всеки рожденик, производство на сладкарския цех на „Арсенал“АД.

+ заплащане на наема на висококвалифицирани и перспективни кадри от друго населено място.

+ грижа за здравето на работниците и служителите чрез поддържане на БНМП и Служба Трудова медицина.

+ периодични медицински прегледи за определени професии.

+ лабораторни изследвания на преференциални цени

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Приживе Даяна остави завет към бъдещите си снахи – ето какво казва в тайния си аудио дневник на Кейт и Меган
Next: Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.