Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Завод за милиони отваря врати в този БГ град, хиляди хора ще взимат примамливи заплати
  • Новини

Завод за милиони отваря врати в този БГ град, хиляди хора ще взимат примамливи заплати

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
dfgjghjytjtyj.png

Тракия икономическа зона е започнала работа по производството на биометан и водород, за захранване на производството. В зоната работят и инвестират множество високотехнологични чуждестранни компании и се очаква впечатляваща инвестиция, това коментира инж. Пламен Панчев, изпълнителен директор на Тракия икономическа зона, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Тракия икономическа зона е първата въглеродно неутрална индустриална зона в Европа. Немската икономическа медия Handelsblatt на първа страница отбелязва, че Тракия икономическа зона успява да привлече немски фирми и дава платформа за доброто представителство на немски фирми у нас. А Берлинският ежедневник Tagesspiegel сравнява Пловдив с „новия Пекин“, разказа Панчев.

Преди 5 години зоната приема стратегията си за въглеродна неутралност. Тогава те не са уверени, че производството на възобновяема и чиста енергия ще са водещите проекти в зоната, но в момента добрите резултати са факт, заяви той. Секторът на чистата и възобновяемата енергия привлича голям брой инвеститори в района, допълни той.

В зоната се развиват редица нови проекти, един от които е за производството на “е-bike“ (електрически велосипеди) от българска компания. Производството на превозни средства задвижвани от възобновяеми източници е силно застъпено в региона.

Една от най-умните фабрики на Schneider Electric е разположена в зоната, заяви Панчев. Те продължават с нов високотехнологичен проект, информацията около който е конфиденциална, допълни той. Но разкри, че размерът на инвестицията е доста впечатляващ.

Той обясни, че това не са просто инвестирани средства в нов завод, а нови технологии и висококвалифицирани работни места. Относно инвестициите в сектора Панчев каза, че техният размер трябва да се „съобразява“, че това е ново производство и ще изисква квалифицирана работна ръка.

„Все повече бизнесът е активен и все по-добре работи с българските висшите учебни заведения. Ако преди 10 г. констатирахме, че тази връзка (между бизнес и учебни заведения) е много слаба или почти не съществува, в момента имаме съвсем различно състояние на тези взаимоотношения.“

Работата трябва да продължи със сътрудничество с държавата, докато професионалното образование не стане приоритет и да за държавата, няма как да се осигурят нужните кадри за индустрията. Панчев очаква добро сътрудничество с всички институции на централно и местно ниво.

Индустрията предлага добро заплащане на желаещите квалифицирани кадри, тя трябва да се представи като желана дестинация за кариерно развитие в очите на децата, които избират кариерен път и родителите им, обясни гостът. Той допълни, че имаме младо поколение, което допринася за развитието на индустрията.

Компаниите в зоната искат да използват възобновяема енергия на добри пазарни цени. Не малко инвеститори „поглеждат“ вече към водород, сподели Панчев. За това икономическата зона са завършили първите технически проекти за производството на биометан и водород с партньорство със Ситигаз. Това е козът, на който ще разчитат за привличане на инвестиции и развитието на зоната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да мълча, ето я цялата истина за Хекимян, обяви Цитиридис по БТВ
Next: Такава щуротия зрителите на БТВ не бяха виждали в студиото

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.