Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Завод за милиони отваря врати в този БГ град, хиляди хора ще взимат примамливи заплати
  • Новини

Завод за милиони отваря врати в този БГ град, хиляди хора ще взимат примамливи заплати

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
dfgjghjytjtyj.png

Тракия икономическа зона е започнала работа по производството на биометан и водород, за захранване на производството. В зоната работят и инвестират множество високотехнологични чуждестранни компании и се очаква впечатляваща инвестиция, това коментира инж. Пламен Панчев, изпълнителен директор на Тракия икономическа зона, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Тракия икономическа зона е първата въглеродно неутрална индустриална зона в Европа. Немската икономическа медия Handelsblatt на първа страница отбелязва, че Тракия икономическа зона успява да привлече немски фирми и дава платформа за доброто представителство на немски фирми у нас. А Берлинският ежедневник Tagesspiegel сравнява Пловдив с „новия Пекин“, разказа Панчев.

Преди 5 години зоната приема стратегията си за въглеродна неутралност. Тогава те не са уверени, че производството на възобновяема и чиста енергия ще са водещите проекти в зоната, но в момента добрите резултати са факт, заяви той. Секторът на чистата и възобновяемата енергия привлича голям брой инвеститори в района, допълни той.

В зоната се развиват редица нови проекти, един от които е за производството на “е-bike“ (електрически велосипеди) от българска компания. Производството на превозни средства задвижвани от възобновяеми източници е силно застъпено в региона.

Една от най-умните фабрики на Schneider Electric е разположена в зоната, заяви Панчев. Те продължават с нов високотехнологичен проект, информацията около който е конфиденциална, допълни той. Но разкри, че размерът на инвестицията е доста впечатляващ.

Той обясни, че това не са просто инвестирани средства в нов завод, а нови технологии и висококвалифицирани работни места. Относно инвестициите в сектора Панчев каза, че техният размер трябва да се „съобразява“, че това е ново производство и ще изисква квалифицирана работна ръка.

„Все повече бизнесът е активен и все по-добре работи с българските висшите учебни заведения. Ако преди 10 г. констатирахме, че тази връзка (между бизнес и учебни заведения) е много слаба или почти не съществува, в момента имаме съвсем различно състояние на тези взаимоотношения.“

Работата трябва да продължи със сътрудничество с държавата, докато професионалното образование не стане приоритет и да за държавата, няма как да се осигурят нужните кадри за индустрията. Панчев очаква добро сътрудничество с всички институции на централно и местно ниво.

Индустрията предлага добро заплащане на желаещите квалифицирани кадри, тя трябва да се представи като желана дестинация за кариерно развитие в очите на децата, които избират кариерен път и родителите им, обясни гостът. Той допълни, че имаме младо поколение, което допринася за развитието на индустрията.

Компаниите в зоната искат да използват възобновяема енергия на добри пазарни цени. Не малко инвеститори „поглеждат“ вече към водород, сподели Панчев. За това икономическата зона са завършили първите технически проекти за производството на биометан и водород с партньорство със Ситигаз. Това е козът, на който ще разчитат за привличане на инвестиции и развитието на зоната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да мълча, ето я цялата истина за Хекимян, обяви Цитиридис по БТВ
Next: Такава щуротия зрителите на БТВ не бяха виждали в студиото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.