Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Завод от НРБ процъфтява във Варна и раздава милиони печалба на хората
  • Новини

Завод от НРБ процъфтява във Варна и раздава милиони печалба на хората

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
bdfknbdkgfgmlhjmkhj.png

Кораборемонтен завод „Одесос” АД планира да разпредели на акционерите си най-високия си дивидент досега. Това става ясно от поканата за свикване на общо събрание, публикувана на сайта x3news.com. Общото събрание ще се проведе във Варна на 16 май 2024 г.

По време на общото събрание ще бъде гласувано решение от печалбата на дружеството за 2023 г. да бъде разпределен дивидент от общо 9 386 272 лв. бруто, или по 16 лв. бруто на акция, а остатъкът да остане като неразпределена печалба. Според неодотирания отчет на дружеството то е генерирало нетна печалба за изминалата година в размер на 19,4 млн. лв.

Дивидентът, който компанията планира да разпредели, е най-високият до момента. През май миналата година дружеството КРЗ „Одесос“ разпредели рекорден дотогава дивидент от 12,8 лева бруто на акция. Предишният случай, в който компанията е разпределяла почти толкова висок дивидент, е през 2007 г., когато е разпределен дивидент от 12,5 лв. на акция от печалбата за предишната година.

За сравнение, през 2022 г. компанията разпредели дивидент от 4 лв. на акция.

Сред другите точки за обсъждане по време на общото събрание са приемането и одобряването на годишния доклад за дейността на дружеството през 2023 г., отчет за дейността на директора за връзки с инвеститорите, отчет на одитния комитет и подновяване на мандата на членовете му за срок от 3 години, приемане на доклада на експерт-счетоводител за резултатите от проверката на годишния финансов отчет за 2023 г., приемане на одитирания годишен финансов отчет на дружеството.

По време на общото събрание ще бъде приет и докладът за възнагражденията на Съвета на директорите на КРЗ „Одесос“ и освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2023 г. Ще бъде гласуван и изборът на одитор за извършването на независим финансов одит на годишния финансов отчет на КРЗ “Одесос” АД за 2024 г.

СЪЗДАВАНЕ

1955

С въвеждането в експлоатация на Сухия док към Корабостроителен и Кораборемонтен завод “Георги Димитров”е поставено началото на КРЗ „Одесос” АД. Известен период след създаването си се разделят двете дейности на Корабостроителен и Кораборемонтен завод “Георги Димитров” и така КРЗ Одесос поема кораборемонтните услуги.

Изграждането тогава на дока е свързано с необходимостта от извършване на аварийни докови ремонти на военни кораби при евентуални военни действия в басейна на Черно море по време на Студената война.

Първият докуван кораб е българският кораб Шипка. С него се слага началото на експлоатацията на Сухия док.

ДНЕС

1989

След промените в бившите социалистическите държави през 1989г., КРЗ „Одесос” – Варна е преобразуван, а през 1997г. КРЗ „Одесос” става АД. Капиталът е почти изцяло частен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Живеещите под наем изтръпнаха: Джобът им ще изтъни съвсем скоро!
Next: На коя река има най-много градове в България?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.