Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Завод от НРБ процъфтява във Варна и раздава милиони печалба на хората
  • Новини

Завод от НРБ процъфтява във Варна и раздава милиони печалба на хората

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
bdfknbdkgfgmlhjmkhj.png

Кораборемонтен завод „Одесос” АД планира да разпредели на акционерите си най-високия си дивидент досега. Това става ясно от поканата за свикване на общо събрание, публикувана на сайта x3news.com. Общото събрание ще се проведе във Варна на 16 май 2024 г.

По време на общото събрание ще бъде гласувано решение от печалбата на дружеството за 2023 г. да бъде разпределен дивидент от общо 9 386 272 лв. бруто, или по 16 лв. бруто на акция, а остатъкът да остане като неразпределена печалба. Според неодотирания отчет на дружеството то е генерирало нетна печалба за изминалата година в размер на 19,4 млн. лв.

Дивидентът, който компанията планира да разпредели, е най-високият до момента. През май миналата година дружеството КРЗ „Одесос“ разпредели рекорден дотогава дивидент от 12,8 лева бруто на акция. Предишният случай, в който компанията е разпределяла почти толкова висок дивидент, е през 2007 г., когато е разпределен дивидент от 12,5 лв. на акция от печалбата за предишната година.

За сравнение, през 2022 г. компанията разпредели дивидент от 4 лв. на акция.

Сред другите точки за обсъждане по време на общото събрание са приемането и одобряването на годишния доклад за дейността на дружеството през 2023 г., отчет за дейността на директора за връзки с инвеститорите, отчет на одитния комитет и подновяване на мандата на членовете му за срок от 3 години, приемане на доклада на експерт-счетоводител за резултатите от проверката на годишния финансов отчет за 2023 г., приемане на одитирания годишен финансов отчет на дружеството.

По време на общото събрание ще бъде приет и докладът за възнагражденията на Съвета на директорите на КРЗ „Одесос“ и освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2023 г. Ще бъде гласуван и изборът на одитор за извършването на независим финансов одит на годишния финансов отчет на КРЗ “Одесос” АД за 2024 г.

СЪЗДАВАНЕ

1955

С въвеждането в експлоатация на Сухия док към Корабостроителен и Кораборемонтен завод “Георги Димитров”е поставено началото на КРЗ „Одесос” АД. Известен период след създаването си се разделят двете дейности на Корабостроителен и Кораборемонтен завод “Георги Димитров” и така КРЗ Одесос поема кораборемонтните услуги.

Изграждането тогава на дока е свързано с необходимостта от извършване на аварийни докови ремонти на военни кораби при евентуални военни действия в басейна на Черно море по време на Студената война.

Първият докуван кораб е българският кораб Шипка. С него се слага началото на експлоатацията на Сухия док.

ДНЕС

1989

След промените в бившите социалистическите държави през 1989г., КРЗ „Одесос” – Варна е преобразуван, а през 1997г. КРЗ „Одесос” става АД. Капиталът е почти изцяло частен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Живеещите под наем изтръпнаха: Джобът им ще изтъни съвсем скоро!
Next: На коя река има най-много градове в България?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.