Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Загиналият полицай Йордан Илиев планирал сватба с журналистка
  • Новини

Загиналият полицай Йордан Илиев планирал сватба с журналистка

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
zgainalpolicai.jpg

Кадър Флагман и Булфото

Журналистката от „Флагман“ Светлозара Кидерова е годеница Йордан Илиев, един от загиналите полицаи тази сутрин в Бургас. Това разкри главната редакторка на информационния сайт Катя Касабова в ефира на bTV.

Самата Светлозара е дошла рано сутринта на мястото на трагедията, разказа главната редакторка на „Флагман“. „Невъзможно е да я чуя, тя е в шок и е долу. Чудих се защо тя не е на произшествието и не предава абсолютно нищо. Затова аз се намирам тук“, каза Катя Касабова, цитирана от Блиц.

„Атанас Градев и Йордан Илиев са загинали. Йордан вече живееше със Зара и добре го познавам“, каза тя.

Не изпускай тези оферти:

„Автобусът буквално е морга. Вижте как изглежда. Той е карал със скорост, с която е унищожил двете сгради. Вижте как е пометена полицейската кола“, добави Касабова.

„За първи път виждам, че сред бегълците има много жени и малки деца, има дори 4-5 годишни. Те са били натикани в багажното отделение, но Слава Богу не са тежко пострадали“, заяви тя.

„Въпросът е политически, мигранти нямаше в определен период, когато тази държава се управляваше от друг човек“, каза ощя Касабова и добави, че това няма как да е скрито.

„Тук не само ври, но вече е достатъчно застрашително като размери. Мигрантите дори убиха с нож едно полицейско куче“, уточни тя.

„Трагичното е, че загина полицай, който бе пример за останалите, имаше планове за животса си, искаше да расте в системата и да покаже качества. Той спортуваше непрекъснато, обучаваше се. Той се впусна в това преследване, за да покаже качествата си. Още не е навършил 30 г.“, заключи Касабова.

Загиналият полицай младши инспектор Йордан Илиев изобщо не е трябвало да бъде на работа тази нощ. Той поел извънредно дежурство в друго отделение, в което не са достигали патрулните полицаи, информира „Стандарт“.

припомня, че Илиев е бил сгоден за репортерка на flagman.bg и двамата живеели на семейни начала.

Загиналите полицаи от най-смелите полицаи на ОДМВР-Бургас. Това са младши инспектор – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ-Бургас Йордан Илиев, и колегата му старши полицай Атанас Градев.

След два месеца Йордан Илиев е щял да премине на по-висока длъжност в отдел „Криминална полиция“ заради доказани качества, само за последните три месеца е награждаван три пъти за проявен героизъм.

В автобуса, пълен с мигранти, е имало 48 души. По последна непотвърдена информация регистрационните му номера са нидерландски и са фалшиви. По информация на водачът на автобусът е сириец.

припомня, че около 5 часа в четвъртък сутрин след гонка автобус с мигранти се вряза в полицейски автомобил, а на място са загинали двама униформени. Това за Йордан Илиев и ст. полицай Атанас Градев. Първият оставя годеница, с която живеел заедно. Тя е репортерка на най-голямата бургаска медия – flagman.bg – Светлозара Кидерова.

По първоначални данни автобусът с бежанците не е спрял на две стоп палки и е бил подгонен още от Малко Търново.

Според окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев става въпрос за съзнателен, целенасочен, умишлен акт при врязването на автобуса в полицейския автомобил.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Кънчев съобщи скръбна вест за цяла България
Next: Предаваме на живо! Ето кой е вторият задържан за касапницата с убитите полицаи в Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.