Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Загиналото момче на Околовръстното знаело 4 езика, имало голям потенциал
  • Новини

Загиналото момче на Околовръстното знаело 4 езика, имало голям потенциал

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
dfvldskfbkfgkbfbkfgbgf.png

„Длъжен бях да започна тази работа, защото имам малко дете и жена. Парите не ми стигаха. В онзи ден камиона беше в сервиз. Тръгнах от Пловдив към Стара Загора по Околовръстния път. Започна да вали, пътят беше мокър, карах с 60-70 км/час. Камионът се разтресе, погледнах в огледалото и видях, как ремаркето навлиза в насрещното. Подадох малко газ и опитах да изправя ремаркето, понеже отсреща идваше кола, не успях да го овладея и тя се вряза в него. Съжалявам.“, каза подсъдимият Кристиян Христов пред Окръжен съд Пловдив по-рано днес.

Той е обвинен, че на 07.07.2023 г. при управляване влекач марка „Ивеко“ с полуремарке по непредпазливост е причинил смъртта на Християн Агаларев.

По време на разпоредителното заседание стана ясно, че Христов е готов да признае вината си и делото да се гледа по съкратената процедура, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

Защитникът му представи на съдия Екатерина Роглекова характеристични данни за личността на Христов и пожела да бъде разпитана жената с която живеят на семейни начела.

От друга страна родителите на починалото момче не пожелаха да влязат в залата, а адвокатът им депозира молба да бъдат конституирани, като частни обвинители. Съдът прие всички искания на страните.

Подсъдимият Кристиян Христов помоли да каже няколко думи преди окончателната присъда. Многократно той изрази съболезнования на близките на починалото момче и сподели, че лятото на 2023 животът му се е променил изцяло.

„Напуснах работа. Не живея вече в Пловдив, а на село. Постоянно съм под стрес. Всеки ден гледката и момчето са ми пред очите“.

Той разясни, че преди инцидента е бил международен шофьор в чужбина, но заради 3-годишната си дъщеря е искал да бъде по-близо до нея.

След него бе разпитана приятелката му Деница Лафчиева, която разказа за здравословно му състояние в момента.

„Няма да забравя деня, в който ми се обади. Беше притеснен и изплашен. От тогава при нас нещата тръгнаха наобратно. Съжаляваме. Той има посттравматичен стрес. Такова нещо не ти се случва всеки ден.“

Прокурорът по делото внимателно изслуша думите им и даде допълнителни разяснения за случилото се.

„Инцидентът е станал към 14:30 часа. Асфалът е бил мокър, участъкът е имало знак, обозначаващ максимално допустима скорост до 60 км/ч за всички коли. Експертизата показва, че въпреки забраната той е карал със скорост от 89 км/ч. При навлизане за десен завой се е получило занасяне на полуремаркето, което е препречило цялото западно пътно плътно. Ударът е бил неизбежен според автотехническата експертиза.“

Представителят на държавното обвинение каза, че Христов е многократно наказван водач и определи поведението му като безотговорно предвид професионалната му категория.

Според прокурора нужното наказание бе в размер на 3 години лишаване от свобода условно с 5 години изпитателен срок. Тя пожела книжката му да бъде взета за по-дълъг период от лишаваното му от свобода.

Адвокатът на пострадалите разказа в зала, че загиналото момче е знаело 4 езика, бил е уважаван в сферата си и е имал потенциала за стойностен живот.

„Ако не е бил заклещен под полуремаркето, щяхме да имаме ПТП с още пострадали и загинали.“

Той се солидаризира с желанието на прокурора относно наказанието, но остави съдията да реши ефективно или условно ще бъде то.

Защитникът на Христов потвърди, че клиентът му наистина е превишил скоростта, но не е осъзнавал обществената опасност, която може да настъпи.

Според него нужното наказание би било 3 години лишаване от свобода условно с 5 години изпитател срок. Той остави съдът да прецени периода за отнемане на книжката за управление на МПС.

В крайна сметка Кристиян Христов получи присъда от 2 години условно с 5 години изпитател срок. За същия период той трябва да посещава пробационен служител. Книжката му ще бъде взета в срок от 5 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато баба разбра, че косата ми пада много, ми даде орехи и ми каза да ги сваря – само да видите косата ми сега
Next: Само след няколко часа зимата се връща в България и пада сняг

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.