Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Загорих ютията, взех фолио и я изчистих за секунди и още приложения на фолиото, които ще ви бъдат от полза
  • Новини

Загорих ютията, взех фолио и я изчистих за секунди и още приложения на фолиото, които ще ви бъдат от полза

Иван Димитров Пешев юни 8, 2023
follidsiadkaskrrr.png

Използваме алуминиево фолио за печене във фурна и затова винаги имаме наоколо. Изненадващо, алуминиевото фолио може да се използва не само за готвене.

Днес ще ви разкрием най-добрите начини за използване на фолио за битови цели. Тези, които ги прочетат, ще видят и бонуса от нас в края на статията.

 

Сменете фунията

 

Ако трябва да налеете малко течност в бутилка, направете фуния от фолио, както е показано тук .

 

Едновременно гладене от двете страни наведнъж

 

Поставете малко алуминиево фолио под дрехите преди гладене, както е показано тук . Фолиото става много бързо горещо и по този начин дрехите ви могат да се гладят от двете страни.

 

Наточете ножиците си

 

Ако трябва да наточите ножиците си и да се отървете от ръждата, отрежете парче фолио 7-10 пъти, точно както е показано и ножицата ще е като нова

 

Удължете живота на батерията

 

Ако батериите ви са се изтощили и нямате нови, използвайте малко алуминиево фолио.

 

Отстранете статичното електричество от дрехите си

 

Поставете няколко топки фолио в шайбата заедно с прането. След пране дрехите ви няма да натрупват електричество и да привличат прах и коса.

 

Почистете ютията

 

Почистете ютията си с фолио

 

Почистете сребърните прибори

 

За да почистите среброто, поставете алуминиево фолио на дъното на тава. След това добавете малко сода за хляб, сол и преварена вода.

 

Премествайте мебелите лесно

 

За да премествате мебелите лесно, поставете парчета фолио под краката им, както виждате тук . Фолиото създава допълнително плъзгане.

 

Подобрете Wi-Fi сигнала

 

Фолиото може да помогне за подобряване на Wi-Fi сигнала. Сгънете го няколко пъти и го поставете зад антената като екран.

 

Почистете пистолета за горещо лепило

 

Можете лесно да почистите пистолет за лепило от старо лепило с парче фолио.

 

Предпазвайте храната от изгаряне

 

За да предпазите храната от залепване в тигана, на дъното сложете слой фолио. Това е и начинът, по който можете да готвите без масло и олио

 

Отстраняване на ръжда от хромирани повърхности

 

Направете топче от фолио, накиснете го и втрийте върху ръждясала хромирана повърхност.

 

Запечатайте найлонови торбички

 

Ако трябва да запечатате найлонова торбичка, поставете парче фолио над ръба й, както се вижда тук , и сложете ютия върху него

 

Използвайте фолио за сензорен екран

 

Изненадващо сензорните екрани реагират на фолио. Ако обвиете молив с фолио, можете да получите ръчно изработен стилус. Ако нямате сензорни ръкавици, увийте пръста си с фолио и използвайте смартфона си с обикновени ръкавици.

 

Направете свои собствени формички за бисквитки

 

Можете да направите всяка форма за бисквитки от фолио за няколко минути

 

Бонус: избелвайте зъбите си

 

Смесете малко сода за хляб с паста за зъби и сложете дебел слой от тази смес върху лента от фолио. Нанесете лентата върху зъбите си. Отстранете го след един час и изплакнете обилно устата си.

Continue Reading

Previous: Балсам за цветята на закрито: Две супени лъжици се слагат и растенията се възраждат
Next: Божидар Караджов: Това е моята прогноза затова какво ще се случи, вижте я

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.