Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Загубата е огромна! Почина един от най-великите във футбола!
  • Новини

Загубата е огромна! Почина един от най-великите във футбола!

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
vfsdvdsfgfdhfdhfghgf.png

Легендата на Бразилия и световния футбол Марио Загало почина на 92 години, съобщиха от семейството му.

Той е първият, ставал световен шампион като футболист и като треньор. Загало печели два пъти титлата като играч през 1958 и 1962 г., а през 1970 г. е селекционер на бразилския национален отбор, считан от мнозина за най-добрия в историята на футбола.

Легендата има пряко участие и за четвъртата световна титла на „селесао“, като през 1994 г. беше помощник-треньор и координатор в отбора, ликувал с трофея на Мондиала в САЩ. Загало беше селекционер на Бразилия и през 1998 г., когато тимът загуби финала на Мондиала от Франция.

 

Година по-рано тимът спечели Копа Америка, когато е един от най-известните моменти на Загало като треньор. Тогава феновете не харесват и критикуват „селесао“, но след триумфа той изкрещява в телевизионните камери: „Ще трябва да ме търпите!“.

Марио Жорже Лобо Загало е роден на 9 август, 1931 в Масейо. Семейството му се мести в Рио де Жанейро преди той да навърши година. Мечтата му е да стане пилот на самолет, но трябва да се откаже от нея заради проблеми със зрението. Вместо това учи счетоводство и играе футбол в свободното си време за местния клуб Америка. Лявото крило е носил екипите още само на два отбора – Фламенго и Ботафого.

Триумфира с пет шампионски титли на щата Рио де Жанейро. С Фламенго през 1953, 1954 и 1955 г. и с Ботафого през 1961 и 1962 г.

Дебютира за Бразилия на 26-годишна възраст, малко преди световното първенство в Швеция през 1958 г. Загало беше единственият жив член на бразилския национален отбор от игралите при световната титла през 1958 г. В Швеция той е на терена и в шестте мача, заедно с Гаринча и Пеле, който тогава е само на 17 г.

 

Припомняме, че Краля на футбола почина на 29 декември 2022 г. Гаринча пък си отиде от този свят през 1983 г.

Франц Бекенбауер и Дидие Дешан са другите двама след Загало, които са станали световен шампион като футболист и като треньор. Кайзера вдигна световната титла през 1974 година с капитанската лента на ФРГ (Федерална република Германия) в Мюнхен, а през 1990 г. беше селекционер на Бундестима при спечелването на трофея в Рим. Дешан пък беше капитан на Франция при първия им триумф на домашния Мондиал 1998 година, след което като треньор изведе „петлите“ до световния връх през 2018 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3-те зодии, които ще избухнат през 2024 и ще се заринат от пари и успехи, определено това ще е тяхната година
Next: Ето как Светлана Гущерова реши да промени имената на децата си и всички да са щастливи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.