Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Загубата е огромна! Почина един от най-великите във футбола!
  • Новини

Загубата е огромна! Почина един от най-великите във футбола!

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
vfsdvdsfgfdhfdhfghgf.png

Легендата на Бразилия и световния футбол Марио Загало почина на 92 години, съобщиха от семейството му.

Той е първият, ставал световен шампион като футболист и като треньор. Загало печели два пъти титлата като играч през 1958 и 1962 г., а през 1970 г. е селекционер на бразилския национален отбор, считан от мнозина за най-добрия в историята на футбола.

Легендата има пряко участие и за четвъртата световна титла на „селесао“, като през 1994 г. беше помощник-треньор и координатор в отбора, ликувал с трофея на Мондиала в САЩ. Загало беше селекционер на Бразилия и през 1998 г., когато тимът загуби финала на Мондиала от Франция.

 

Година по-рано тимът спечели Копа Америка, когато е един от най-известните моменти на Загало като треньор. Тогава феновете не харесват и критикуват „селесао“, но след триумфа той изкрещява в телевизионните камери: „Ще трябва да ме търпите!“.

Марио Жорже Лобо Загало е роден на 9 август, 1931 в Масейо. Семейството му се мести в Рио де Жанейро преди той да навърши година. Мечтата му е да стане пилот на самолет, но трябва да се откаже от нея заради проблеми със зрението. Вместо това учи счетоводство и играе футбол в свободното си време за местния клуб Америка. Лявото крило е носил екипите още само на два отбора – Фламенго и Ботафого.

Триумфира с пет шампионски титли на щата Рио де Жанейро. С Фламенго през 1953, 1954 и 1955 г. и с Ботафого през 1961 и 1962 г.

Дебютира за Бразилия на 26-годишна възраст, малко преди световното първенство в Швеция през 1958 г. Загало беше единственият жив член на бразилския национален отбор от игралите при световната титла през 1958 г. В Швеция той е на терена и в шестте мача, заедно с Гаринча и Пеле, който тогава е само на 17 г.

 

Припомняме, че Краля на футбола почина на 29 декември 2022 г. Гаринча пък си отиде от този свят през 1983 г.

Франц Бекенбауер и Дидие Дешан са другите двама след Загало, които са станали световен шампион като футболист и като треньор. Кайзера вдигна световната титла през 1974 година с капитанската лента на ФРГ (Федерална република Германия) в Мюнхен, а през 1990 г. беше селекционер на Бундестима при спечелването на трофея в Рим. Дешан пък беше капитан на Франция при първия им триумф на домашния Мондиал 1998 година, след което като треньор изведе „петлите“ до световния връх през 2018 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3-те зодии, които ще избухнат през 2024 и ще се заринат от пари и успехи, определено това ще е тяхната година
Next: Ето как Светлана Гущерова реши да промени имената на децата си и всички да са щастливи

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.