Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Загубата е огромна! Почина един от най-великите във футбола!
  • Новини

Загубата е огромна! Почина един от най-великите във футбола!

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
vfsdvdsfgfdhfdhfghgf.png

Легендата на Бразилия и световния футбол Марио Загало почина на 92 години, съобщиха от семейството му.

Той е първият, ставал световен шампион като футболист и като треньор. Загало печели два пъти титлата като играч през 1958 и 1962 г., а през 1970 г. е селекционер на бразилския национален отбор, считан от мнозина за най-добрия в историята на футбола.

Легендата има пряко участие и за четвъртата световна титла на „селесао“, като през 1994 г. беше помощник-треньор и координатор в отбора, ликувал с трофея на Мондиала в САЩ. Загало беше селекционер на Бразилия и през 1998 г., когато тимът загуби финала на Мондиала от Франция.

 

Година по-рано тимът спечели Копа Америка, когато е един от най-известните моменти на Загало като треньор. Тогава феновете не харесват и критикуват „селесао“, но след триумфа той изкрещява в телевизионните камери: „Ще трябва да ме търпите!“.

Марио Жорже Лобо Загало е роден на 9 август, 1931 в Масейо. Семейството му се мести в Рио де Жанейро преди той да навърши година. Мечтата му е да стане пилот на самолет, но трябва да се откаже от нея заради проблеми със зрението. Вместо това учи счетоводство и играе футбол в свободното си време за местния клуб Америка. Лявото крило е носил екипите още само на два отбора – Фламенго и Ботафого.

Триумфира с пет шампионски титли на щата Рио де Жанейро. С Фламенго през 1953, 1954 и 1955 г. и с Ботафого през 1961 и 1962 г.

Дебютира за Бразилия на 26-годишна възраст, малко преди световното първенство в Швеция през 1958 г. Загало беше единственият жив член на бразилския национален отбор от игралите при световната титла през 1958 г. В Швеция той е на терена и в шестте мача, заедно с Гаринча и Пеле, който тогава е само на 17 г.

 

Припомняме, че Краля на футбола почина на 29 декември 2022 г. Гаринча пък си отиде от този свят през 1983 г.

Франц Бекенбауер и Дидие Дешан са другите двама след Загало, които са станали световен шампион като футболист и като треньор. Кайзера вдигна световната титла през 1974 година с капитанската лента на ФРГ (Федерална република Германия) в Мюнхен, а през 1990 г. беше селекционер на Бундестима при спечелването на трофея в Рим. Дешан пък беше капитан на Франция при първия им триумф на домашния Мондиал 1998 година, след което като треньор изведе „петлите“ до световния връх през 2018 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3-те зодии, които ще избухнат през 2024 и ще се заринат от пари и успехи, определено това ще е тяхната година
Next: Ето как Светлана Гущерова реши да промени имената на децата си и всички да са щастливи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.