Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Загубих баща си, а ми се налага да съм в телевизията
  • Новини

Загубих баща си, а ми се налага да съм в телевизията

Иван Димитров Пешев април 21, 2023
tonnnansyasiyaksy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„На 15 април загубих баща си, вместо да скърбя ми се налага да съм в телевизията. Професията ми е красива и ме прави щастлива, но е и много жестока, защото след такава семейна трагедия не мога да отменя участията си или концертите“. Това сподели с мъка в сърцето Тони Димтрова в предаването „Преди обед“ по Би Ти Ви

Изпълнителката на „Ах морето“ е била поканена месеци преди тежката загуба, за да разкаже за новата си песен, но „живота е имал други планове“, уточни Деси Стоянова.
„Живея с болката от раздялата. изпратих майка си, брати си, а сега баща си.

 

Искам или не трябва да го приема. Трудно и тежко ми е, но това е живота. Остана ми само да пея“, заяви Димитрова.

Легендарната евица разказа, че има нова песен – „Дъждовно Реге“, която се е изпълнявала години наред от фамилия Тоника.

 

„Много харесвам това парче и със съгласие на първоначалните и изпълнители я направих с нов аранжимент и нов клип, в който играя летящо прасе“, каза Тони.

 

Тони Димитрова загуби баща си навръх Великден.

„Всичко, което се нарича ценности и морал, дължа на баща ми и майка ми. Те заедно с батко ме научиха на най-важните неща в живота“, сподели тя. „Научиха ме да бъда приятел на книгите. Да съм любознателна. Татко беше човек с уникална обща култура, с огромни познания“, каза опечалената изпълнителка.

Тя призна, че е била „лоша ученичка по математика“, но хуманитарните предмети й се удавали с лекота благодарение на любовта към словото, културата и знанието, които попила от дете в своето семейство.

„Ще посветя на баща ми глава от книгата, която пиша. За песен още не знам. Песните не се раждат по поръчка. Когато нещо е изстрадано, само тогава се получава песен, стигаща до сърцето на публиката“, убедена е българската Бони Тейлър.

След кончината на баща си Тони публикува много изповеден и много трогателен пост в социалните мрежи. В него популярната певица си спомня и за ранната смърт на брат си и как нямала сили да каже на баща им за трагедията.

„Какъв беше само! Умен, благороден, скромен до безумие, идеалист, работлив, мъдър, мълчалив, и още, и още! И красив!“, изрежда качествата на покойния са баща Димитрова.

Тя подчертава, че татко й бил франкофон и първите си уроци в езика на Молиер получила от него. „Помниш ли как ни преподаваше уроци по френски! Пишеше с цветни тебешири по вратата на кухнята (тя ни беше дъска), преподаваше ни с батко граматиката, спрежения, произношение, думи! Знаеше перфектно езика, четеше книги на френски и имахме много плочи с френски песни! И поезията! Колко поети прочетох и опознах заради тебе! А всъщност беше военен. И се пенсионира полковник“, връща лентата назад изпълнителката на „За тебе хората говорят“.

За пръв път публично Тони издава и дълго пазената фамилна тайна за „секретната служба“ на баща й. „Къде работеше последно, не знаехме много – ти си идваше в петък вечерта и си тръгваше в понеделник. Нищо не казваше, беше някаква огромна тайна по онова време. И когато минаха много години, ми каза и ме закле никой да не знае!“, разкрива тя.

Тони Димитрова не скрива и скепсиса на баща й към професията, която си избрала – певица. В началото – по ресторантите, баровете, таверните, откъдето се прибирала „вмирисана на всичко, което беше кръчмата“. „Ти никога не можеше да проумееш как се оправям с всичко. И се чудеше дали няма нещо нередно в професията ми, от която не беше очарован. Помниш ли как ми каза: „Ще те призная, ако те чуя по радиото!“, спомня си Тони.

„След време като благословия пътя ми пресече Диомов, Маринов, Ненков и се роди „Ах, морето!“. И един ден по радиоточката БНР пуснаха песента! И огласи кухнята ни! И аз се развиках: „Тате, това съм аз, да имаш нещо да ми кажеш!“. Макар и оскъден на думи и още повече на похвали след време ми призна, че се гордее с мен!“, описва незабравимия миг на признанието певицата.

Скръбта от загубата на любимия й баща подтиква Димитрова да прави още и още признания, най-драматичните от които са за последните месеци от живота му. Тя не може да забрави какви страхове е изпитвала за татко си, когато деменцията го е надвила. По думите й татко й няколко пъти се отправял към отвъдното, но един предан лекар – „д-р Миро“, както го нарича тя, винаги успявал да го върне обратно. „Аз последна от четиримата ще изгася лампата! Сбогом, тате“, завършва „вика на душата си“ Тони Димитрова, пише „България Днес“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Стана ясно кои са загиналите в ада на Самоковско шосе
Next: Феновете на Барселона категорични: Стоичков е №3 в историята!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.