Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Задава се голяма промяна за шофьорите на автомобилите на газ
  • Новини

Задава се голяма промяна за шофьорите на автомобилите на газ

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sdbskfdbfdkbdfbkfgkbgf.png

Да бъдат въведени данъчни стимули за колите на пропан-бутан, предложи председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев. Това означава колите с газови уредби да бъдат без данък или налогът за тях да бъде по-малък, защото използват екологично гориво. В момента електрическите автомобили са освободени от данък, но за колите на газ няма никакви облекчения.

Автомобилите на пропан-бутан трябва да паркират безплатно в зелената зона на градовете или паркирането им да бъде на по-ниска цена, каза още Светослав Бенчев. Според него, за да преминат хората към по-екологично гориво трябва да има стимули, а не да бъдат вдигани данъците за коли, използващи традиционните горива бензин и дизел. Само така цената, която ще платят хората за преминаване към по-зелен транспорт, ще бъде социално поносима.

От БПГА са подготвили визия за „Енергиен преход“, която ще бъде представена на всички отговорни институции в страната. В подготвяната от правителството Енергийна стратегия транспортът въобще не е включен, а той е един от най-големите потребители на енергия. От асоциацията са категорични, че промени в транспорта трябва да има, но няма как всички дизелови автомобили да бъдат сменени с електрически.

Повечето хора нямат достатъчно пари, за да купят нов електрически автомобил, все още няма и достатъчно зарядни станции. Освен това, ако само половината от автомобилите в страната минат на ток, ще бъдат необходими още два ядрени реактора, или 2 гигавата нови мощности. Затова от БПГА искат да бъде изпълняван план за постепенно преминаване към по-екологични горива и да бъде насърчено използването им, преди да дойде моментът след години, когато автомобилите няма да замърсяват природата. Ако не бъде осигурена социално приемлива цена, няма да видим транспорт с намалени въглеродни емисии, категорични са от БПГА.

Оборудването на автомобила с газова уредба е достъпно за потребителите, рентабилно е, и е алтернатива на използването на бензин или дизел, каза Мая Благоева от асоциацията. А вредните емисии от използване на пропан-бутан от автомобилите са значително по-малки отколкото при използването на бензин или дизел. В света има 27 млн. автомобила на пропан-бутан, които за година потребяват 30 млн. тона от горивото. Още по-голямо е потреблението на това гориво в производството – годишното му потребление в света е 200 млн. тона, като през годините използването му нараства.

Според Светослав Бенчев в преходния период при преминаване към въглеродно неутрални горива, е необходимо да има стимули за използването на пропан-бутан, метан и HVO-горива. HVO означава хидротретирано растително гориво. То е алтернатива на традиционния дизел – произвежда се от суровини с био произход и от остатъчни продукти, има същата химическа структура като конвенционалното гориво и може да се използва самостоятелно или като смес за дизелов двигател, а вредните емисии при използването му са по-малко отколкото от дизела. Използването на такива преходни горива е икономически много по-обосновано отколкото хората да сменят старите си автомобили с електрически, пише „Труд“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Коя е Царица Мария – владетелка на покорена България, най-знатната във Византия
Next: Учете за учител: Ето колко вдигнаха заплатите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.