Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зайкова попари кабинета, предупреди за нещо страшно
  • Новини

Зайкова попари кабинета, предупреди за нещо страшно

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
ziaakkaka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Всички действия на правителството в последните месеци са проинфлационни. Имаме по-висока инфлация в сравнение с ЕС. Мерките не са обсъждани с нас – нито с гражданите, нито с бизнеса. Обсъждат се само между коалиционните партньори“, заяви изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов в студиото на „Денят ON AIR“.

По-рано днес стана ясно, че коалиционните партньори са договорили пакет от антикризисни мерки за крайните потребители и бизнеса.

„Завъртя се в публичното пространство, че ще бъдат между 1,5 и 2 млрд. лв. и ще бъдат в посока подпомагане на най-засегнатите групи от повишените цени от инфлацията. 60 лева антиинфлационна добавка ще замести Ковид добавката, няма да има реално увеличение на пенсиите. Това не е антиинфлационна, а проинфлационна мярка“, коментира Иванов.

Икономистът и финансов експерт Мика Зайкова се съгласи, че всички мерки дотук са хаотични и проинфлационни.

„Бърза мярка ли е вдигането на тавана за регистрацията за ДДС? 92% от фирмите в България са малки и средни. Как ще доживеят до така наречената мярка? Не е увеличение това, което говорят за пенсионерите. Г-н Гьоков предлага 10% инфлационно покриване. Първо – това не е сигурно. Тези 60 лева и тези 6,1% преизчисляване на пенсиите по швейцарското правило отдавна са изядени от инфлацията“, заяви тя пред Bulgaria ON AIR.

И предупреди, че ни чака нещо много по-страшно, тъй като ще купуваме скъп газ и петрол.

„Като почнат фалитите, ще почне и безработицата. Себестойността на втечнения газ е два пъти по-висока от себестойността на другия. Сега там на границата с Гърция не стои „Булгаргаз“, а частна фирма, която иска да печели“, посочи Зайкова.

Изпълнителният директор на АИКБ отбеляза, че има две мерки за връщане на баланса – да бъде повишено предлагането на стоки, за да се успокоят цените; да се намали паричното предлагане. Във валутен борд сме и нямаме собствена парична политика, не можем да влияем пряко на размера на инфлацията, стана ясно от думите му.

„10 май сме, нямаме компенсации за тока и нямаме яснота каква ще бъде цената на газа. Имаме готовност за общонационален протест на всички работодатели на 18 май пред Министерския съвет“, предупреди Добрин Иванов.

Според него позицията на държавата спрямо „Газпром“ е против българския интерес. Работодателите настояват да продължи вносът на руски петрол, който, по думите на Иванов, няма алтернатива. Искат да знаят и цените на тока и газта за месеци напред, за да планират своите разходи.

„Дефицитът на газ е световен. При изначален дефицит цените ще растат и не виждаме защо се отказваме от доставки от най-големия производител, за да търсим алтернативни доставки на по-висока цена“, заяви Иванов.

Искането на социалния министър минималната работна заплата да стане 770 лв. той определи отново като проинфлационна мярка.

„Нашето правителство не направи нищо за хляба на хората. Трябваше да изкупят жито и слънчогледово семе. Мотаят се с някакви процедури. Чакат актуализацията на бюджета понеже нямат пари“, каза още Мика Зайкова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Голяма радост за пенсионерите. Вдигат им парите
Next: Военен експерт от Киев разкри най-новия таен план на Путин в два етапа, за да избегне катастрофата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.