Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зайкова попари кабинета, предупреди за нещо страшно
  • Новини

Зайкова попари кабинета, предупреди за нещо страшно

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
ziaakkaka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Всички действия на правителството в последните месеци са проинфлационни. Имаме по-висока инфлация в сравнение с ЕС. Мерките не са обсъждани с нас – нито с гражданите, нито с бизнеса. Обсъждат се само между коалиционните партньори“, заяви изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов в студиото на „Денят ON AIR“.

По-рано днес стана ясно, че коалиционните партньори са договорили пакет от антикризисни мерки за крайните потребители и бизнеса.

„Завъртя се в публичното пространство, че ще бъдат между 1,5 и 2 млрд. лв. и ще бъдат в посока подпомагане на най-засегнатите групи от повишените цени от инфлацията. 60 лева антиинфлационна добавка ще замести Ковид добавката, няма да има реално увеличение на пенсиите. Това не е антиинфлационна, а проинфлационна мярка“, коментира Иванов.

Икономистът и финансов експерт Мика Зайкова се съгласи, че всички мерки дотук са хаотични и проинфлационни.

„Бърза мярка ли е вдигането на тавана за регистрацията за ДДС? 92% от фирмите в България са малки и средни. Как ще доживеят до така наречената мярка? Не е увеличение това, което говорят за пенсионерите. Г-н Гьоков предлага 10% инфлационно покриване. Първо – това не е сигурно. Тези 60 лева и тези 6,1% преизчисляване на пенсиите по швейцарското правило отдавна са изядени от инфлацията“, заяви тя пред Bulgaria ON AIR.

И предупреди, че ни чака нещо много по-страшно, тъй като ще купуваме скъп газ и петрол.

„Като почнат фалитите, ще почне и безработицата. Себестойността на втечнения газ е два пъти по-висока от себестойността на другия. Сега там на границата с Гърция не стои „Булгаргаз“, а частна фирма, която иска да печели“, посочи Зайкова.

Изпълнителният директор на АИКБ отбеляза, че има две мерки за връщане на баланса – да бъде повишено предлагането на стоки, за да се успокоят цените; да се намали паричното предлагане. Във валутен борд сме и нямаме собствена парична политика, не можем да влияем пряко на размера на инфлацията, стана ясно от думите му.

„10 май сме, нямаме компенсации за тока и нямаме яснота каква ще бъде цената на газа. Имаме готовност за общонационален протест на всички работодатели на 18 май пред Министерския съвет“, предупреди Добрин Иванов.

Според него позицията на държавата спрямо „Газпром“ е против българския интерес. Работодателите настояват да продължи вносът на руски петрол, който, по думите на Иванов, няма алтернатива. Искат да знаят и цените на тока и газта за месеци напред, за да планират своите разходи.

„Дефицитът на газ е световен. При изначален дефицит цените ще растат и не виждаме защо се отказваме от доставки от най-големия производител, за да търсим алтернативни доставки на по-висока цена“, заяви Иванов.

Искането на социалния министър минималната работна заплата да стане 770 лв. той определи отново като проинфлационна мярка.

„Нашето правителство не направи нищо за хляба на хората. Трябваше да изкупят жито и слънчогледово семе. Мотаят се с някакви процедури. Чакат актуализацията на бюджета понеже нямат пари“, каза още Мика Зайкова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Голяма радост за пенсионерите. Вдигат им парите
Next: Военен експерт от Киев разкри най-новия таен план на Путин в два етапа, за да избегне катастрофата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.