Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заливката прави баницата! Ако искате да е хем хрупкава, хем сочна, полейте я с това
  • Новини

Заливката прави баницата! Ако искате да е хем хрупкава, хем сочна, полейте я с това

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
zavlasviasvkskv.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Не изпускай тези оферти:

Хранителна стойност:
500 kcal

Това е най-добрият начин за приготвяне на хрупкава баница – с тази заливка баницата се топи в устата. Може би съставките ще ви се сторят необичайни, но ако опитате, ще се убедите сами колко е просто и невероятно вкусно. Не е нужно да сте специалист, за да приготвите тази сочна и хрупкава баница , а само да следвате точно инструкциите. Ще се получи много вкусна баница, от която всеки ще иска още едно парче.

„Тайната“ на тази апетитна баничка е в заливката – именно тя й придава онази сочност и пухкавост, а същевременно се препича добре отгоре.

По желание можете да я поръсите със сусам, ленено семе, кимион, тиквени или слънчогледови семки – каквото ви харесва. Ако желаете може да увеличите съставките за заливката.

Хрупкава баница със сочна заливка

Продукти:

12 готови кори за баница

250 г фино сирене

250 мл течна неутрална готварска сметана

100 г масло

20 мл олио

сол според нуждите

Приготвяне:

Първо разтопете маслото на слаб огън.

Към маслото се добавят 2 супени лъжици олио, а накрая се добавя сметаната за готвене. Разбъркайте добре, за да се смесят всички съставки в млечно бяла течна смес – това е заливката за корите. Започнете да редите корите. За всяко руло ще ви трябват по 3 кори.

маслена заливка

Всяка кора намажете със заливката, а на третата сложете сирене. Сложете обилно сирене или извара, не пестете, баницата ще стане още по-вкусна. Подгънете леко краищата, за да не се излива плънката, след което навийте като руло. Нарежете така опаковано руло на по-малки парчета.

Можете да нарежете парчетата до размера, който желаете.

баница на парчета

рязане баница

След това се нареждат в намазнена тава, застлана с хартия за печене (по-лесно се измива тавата). Отгоре покрийте добре рулцата с малко от заливката, а с остатъка залейте обилно баничките.

парчета баница

баница намазана

заливка за баница

Оставете за няколко минути, за да поеме част от течността, след което сложете баницата да се пече в предварително загрята на 200 градуса фурна, за около 25-30 минути.

залята баница

баница във фурната

Извадете изпечената баница и я оставете малко да изстине, след което я поднесете с чаша кисело мляко, айран или нещо по ваш избор.

изпечена баница

хрупкава баница

сочна и хрупкава баница

Да ви е сладко!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Интересни неща се случва с тялото ви, ако спите с чорапи
Next: И таз добра! Удар за вечните Николета Маданска и Венелин Петков, ето какво крият

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.