Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заловиха пенсионер да краде кашкавал в магазин, той призна: Ядеше ми се, а с пенсия от 200 лв. как да платя 6,60 лв. за 300 г, пропаднах от срам
  • Новини

Заловиха пенсионер да краде кашкавал в магазин, той призна: Ядеше ми се, а с пенсия от 200 лв. как да платя 6,60 лв. за 300 г, пропаднах от срам

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
zavakvasviasvs.jpg

Пенсионер от Дупница стана за срам, след като го хванаха при опит да открадне 300 г кашкавал от верига хранителни магазини. Срещу 69-г. Иван Ангелов от Дупница е образувано полицейско производство. Кражбата е извършена в понеделник около обяд, научи INFOBS

Репортер на “Струма” откри Иван Ангелов и го попита каква е причината да краде. Ето неговия отговор:

“Мои познати ми казаха, че махат баркода на продукта, който искат да откраднат, и излизат безпрепятствено. И аз реших да пробвам. Ядеше ми се кашкавал, а пенсията ми е малка и не мога да си позволя да платя 6,60 лв. за 300 г кашкавал, та пробвах и аз да мина, без да свирне алармата, но са ме видели на камерите.

Пропаднах от срам. Охраната ме задържа пред погледа на купувачи. Дойде и полиция, но не ме арестуваха. Взеха ми данните и ми казаха, че ще ме потърсят да дам обяснение.

Не изпускай тези оферти:

Глобиха дядо с 200 лева за сергийка на улицата

Получавам 200 лв. пенсия. Диабетик съм и трябва да се храня редовно, но пенсията не стига. През зимата плащам ток и вода по 40-50 лв., за лекарствата още 15 лв. и остават 130-140 лв.

За кое по-напред да ги похарча. Принудих се да открадна. Виновен съм, но и аз съм човек. Като видях овчи кашкавал, и ми се прияде. Голям срам, но и да гладувам не е лесно”, призна И. Ангелов.

Той разказа, че малко след Нова година избухнала газовата печка, на която се отоплявал. За малко пламналата газ да го овъгли. Сега заделя от пенсията да ремонтира нанесените щети от пожара.

Преди да се пенсионира е работил като шофьор на камион. Живее сам, не е създавал семейство.

Още криминални:

Сириец с двойна самоличност, приел християнската вяра и българско име, бе убит от наемници заради пратка от половин тон кокаин в центъра на София преди 17 години, пише в. „Телеграф“.

39-годишният Махмуд Хасан, който месеци преди да бъде ликвидиран е покръстен и сменя имената си, се оказва голям международен наркотрафикант. Двойната му самоличност първоначално прикрива връзките му с картелите от Латинска Америка, които едва след разстрела му лъсват. Сменил името си с българското Мартин Дойчев, сириецът Махмуд Хасан ал Саид всъщност е един от лидерите на мрежа за трансфер на кокаин от бреговете на Латинска Америка през Африка до Европа.

Международният наркотрафикант бе убит на 7 септември 2005 г. около 11 часа на столичния булевард „Скобелев“ в отсечката между Петте кьошета и Руски паметник. Чужденецът с български паспорт и имена се движи с черен мерцедес. Изстрелите, отправени към шофьорското място, проехтяват, докато Махмуд Дойчев говори по мобилния си телефон. В ухото му е открито устройство „свободни ръце“, което е ползвал, за да не нарушава пътния закон у нас.

Разстрелян е с 4 куршума, два от които са попаднали директно в главата му. Според свидетели двама души са извършителите на покушението. По предварителна информация единият мъж, който е бил с черна шапка тип „идиотка“, е открил стрелба, докато вторият, когото свидетели описват като „по-нисък и пълен“, стоял отстрани.

Според очевидците килърите са били младежи, облечени със сиви суитчъри. По-пълният е бил с качулка на главата, а другият с идиотката. След убийството двамата са избягали към баня “Мадара“, където са се метнали на черен „Фолксваген Голф 2“ и са изчезнали в неизвестна посока. По-късно е установено, че голфът е откраднат от столичния квартал „Люлин“, а табелите му са подменени с такива от микробус СО от Ихтиман.

Мерцедесът на Махмуд пък е собственост на 39-годишния Александър Киров, който е регистриран в полицията за икономически престъпления. Първоначалната проверка на лицето Мартин Дойчев показа, че той няма криминално досие. По-късно обаче тогавашният вътрешен министър Румен Петков уточнява, че това не е истинското име на убития и срещу него има няколко заведени следствени дела, след което той е променил самоличността си.

„Дойчев е лице, което има много сериозна биография, преди да смени името си“, коментира тогава Петков преди заминаването си за Великобритания, където участва в среща на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието от Европейския съюз по повод предсъединителната програма за България.

„Убийствата в България за съжаление са много, но трябва да оставим службите да си свършат работата“. С този коментар министърът отказа да информира какви са делата срещу убития и се качва на самолета.
В Пловдив обаче тогавашният главен секретар на МВР

Бойко Борисов разкрива, че застреляният Мартин Дойчев всъщност е международният наркотрафикант Махмуд Хасан

който има богато криминално досие. След смяната на името му на Мартин Дойчев е объркал полицията в началото на разследването. У нас срещу Махмуд Хасан има висящо дело за контрабанда на 2,2 кг кокаин, заведено през 2001 г. „22-ма души от групата – разпространители на дрога на Махмуд, са били заловени в Европа с наркотици“, разкрива тогава Борисов и уточнява, че сириецът е бил гарант по голям канал за трафик на кокаин.

Година по-рано Софийският градски съд излиза с решение, с което променя името на Махмуд Хасан ал Саид в Мартин Хасан Дойчев, предоставено му е и българско ЕГН. Така трайно е сменено името на родения в Сирия палестинец, разстрелян посред бял ден на Петте кьошета в София в лъскав черен мерцедес. Той обаче е подсъдим по внесен обвинителен акт за опит за пренасяне на кокаин. Разбира се, в този акт той е все още с арабското си име.

Самият сириец заявява, че е приел християнството и е сменил името си, защото се срамува вече от мюсюлманското си име. Обяснил на магистратите, че се срамува от арабското си име, което създавало проблеми на децата и жена му.

В същия ден в Пловдив бе хваната група, занимавала се с търговия с кокаин, за чийто лидер се смята сириецът. Сред задържаните е български гражданин – Иван Иванов, който се оказа не само със сменено име, но и с променен ЕГН. Той също е сириец, близък ортак на Махмуд. Заявил пред магистратите, че иска българско име и гражданство, защото вярва в свети Йоан Златоуст, а семейството му е много набожно и вече изповядва християнските ценности и религия. Така мъжът става Иван Иванов с чисто ново ЕГН и паспорт.

Тези два случая разпалиха дебата за това доколко е нормална законовата процедура за промяна на имена и ЕГН-тата.

Министърът на вътрешните работи Румен Петков и правосъдният му колега Георги Петканов веднага обявиха, че законът трябва да се промени, като се даде възможност по тези дела да участват прокурори и полицаи. Те извадиха статистики, според които само за 2 години над 3400 човека са си сменили имената. Година по-късно депутатите действително извършиха законови промени и това безумие бе прекратено.

Името на покойния Мухмуд изплува години по-късно покрай делото срещу четирима българи, замесени в трафик на кокаин през Южна Африка

Сънародниците ни бяха осъдени на общо 60 години затвор в Кейптаун през 2011 г. Марио Васев (47 г.), Асен Иванов (51 г.), Борислав Атанасов (45 г.) и Атанас Биков (53 г.) бяха задържани на 1 март за трафик на близо един тон кокаин в залива Салданя. Четиримата нашенци и шестима граждани на Мианмар бяха осъдени за контрабанда на дрога на стойност 40 млн. долара. Четиримата не са случайни хора.

Марио Васев беше основен заподозрян за разстрела на т. нар. хроникьор на мафията Георги Стоев, екзекутиран на 7 април 2008 г. до столичния хотел „Плиска“. Борислав Атанасов – Мекото пък се прочу през 2009 г., когато беше отвлечен от „Наглите“ и пуснат след две седмици срещу откуп от 500 000 евро. Боби Мекото и ортакът му Александър Торбов бяха разследвани за трафик на кокаин.

Срещу тях тръгна и дело в Софийския градски съд заедно с нигериеца Джонатан Онума, Гриша Григоров и сириеца Махмуд Хасан ал Саид, известен като българския гражданин Мартин Хасан Дойчев. Всичките обаче впоследствие бяха оправдани поради липса на доказателства.
Трима наши лежат за трафик на дрога в ЮАР

Трима българи търкат наровете в Южна Африка. Двама от тях са осъдени на по 25 години затвор, а един получил 10-годишна присъда. Нашенците са заловени с 973 пакета кокаин на 1 март и вече имат присъди. Скъпият наркотик е открит в кораб, акостирал на пристанището на югозападния град Салданя. Приблизителната стойност на кокаина, открит на „Уиндуърд“, е оценена на 34 млн. евро. Първоначално се смята, че българите са само мулета в нечия голяма наркоигра. Разследването обаче показва, че те самите са организирали трафика на кокаина. Имената им са познати както на полицията, така и в подземния свят.

Четвърт век в затвора в Кейптаун ще прекарат Марио Васев и Асен Иванов. Третият българин от групата – 53-годишният Атанас Биков, получи най-малка присъда – 10 г. затвор. За него не се знае много и името му не фигурира в полицейските сводки. 45-годишният Борислав Атанасов с прякор Боби пък изобщо не стигна до присъда, след като прокуратурата оттегли обвиненията срещу него. У нас той официално се занимава със строителен бизнес.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 46-годишна жена от Костинброд отиде с мъж в хотел в София, но историята е повече от зловеща
Next: Извънредно! Полицията издирва сина на Софи Маринова за трафик на бежанци

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.