Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заловиха пенсионер да краде кашкавал в магазин, той призна: Ядеше ми се, а с пенсия от 200 лв. как да платя 6,60 лв. за 300 г, пропаднах от срам
  • Новини

Заловиха пенсионер да краде кашкавал в магазин, той призна: Ядеше ми се, а с пенсия от 200 лв. как да платя 6,60 лв. за 300 г, пропаднах от срам

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
penaisnoasniasiaisrrr.jpg

Пенсионер от Дупница стана за срам, след като го хванаха при опит да открадне 300 г кашкавал от верига хранителни магазини. Срещу 69-г. Иван Ангелов от Дупница е образувано полицейско производство. Кражбата е извършена в понеделник около обяд, научи INFOBS

Репортер на “Струма” откри Иван Ангелов и го попита каква е причината да краде. Ето неговия отговор:

“Мои познати ми казаха, че махат баркода на продукта, който искат да откраднат, и излизат безпрепятствено. И аз реших да пробвам. Ядеше ми се кашкавал, а пенсията ми е малка и не мога да си позволя да платя 6,60 лв. за 300 г кашкавал, та пробвах и аз да мина, без да свирне алармата, но са ме видели на камерите.

Пропаднах от срам. Охраната ме задържа пред погледа на купувачи. Дойде и полиция, но не ме арестуваха. Взеха ми данните и ми казаха, че ще ме потърсят да дам обяснение.

Не изпускай тези оферти:

„Възрастните клиенти започнаха много често да крадат, всъщност основно те. Младите не. Много пъти ги хващаме на касата. Изваждат няколко продукта от торбичката, а останалите скатават и си излизат”, разказа пред Lupa.bg служител от голямата търговска верига. За кражбите в магазина се усетили касиерки, които вече десетки пъти са откривали, че част от стоките остават в торбата, без да се показват за плащане.

Обикновено пенсионерите влизали с две стари торби, като в едната слагали стоката, която плащат, а в другата прибирали това, което ще изнасят „нелегално”. Измислили и друг хитър трик – на касата не пропускали да направят комплимент, за да разсеят вниманието на служителите.

Бабите и дядовците отмъквали най-често скъпа луканка, качествен кашкавал, някои пък взимали и по-здравословна храна като нахут, био подправки, зехтин, булгур и сокове.

Побелелите клиенти се изхитрявали като ученици и покривали с много малки пликче задигнатата стока, а на касиерките обяснявали, че в торбата има повечко найлон.

Заради зачестилите кражби в магазините, ръководството в търговската верига е взело мерки – ще се проверяват задължително торбичките със стока на събудилите подозрения клиенти.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Прокуратурата погна Кирил Петков за кода на машините за гласуване, ДАНС се активира
Next: Трагедия: Откриха тялото на издирваната българка на остров Иския

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.