Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Замразеният лимон е по-мощен от химиотерапията, помага при диабет, тумори, както и да отслабнете. Ето как да го използвате
  • Новини

Замразеният лимон е по-мощен от химиотерапията, помага при диабет, тумори, както и да отслабнете. Ето как да го използвате

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
limotutmoror.jpg

Ето как да подобрите имунитета си с помощта на лимон

Всички знаем, че цитрусовите плодове и особено лимоните са много полезни. Лимонът съдържа витамин С, който има антиоксидантен ефект. Подсилва имунитета, бори се срещу свободните радикали и убива раковите клетки. Според нутриционистите, трябва да консумирате лимон често, почти всекидневно.

За сутрешната лимонада е писано много: вместо да я подсладите със захар, сложете малко мед, ще забележите, че е много вкусна и здравословна, защото тази напитка предпазва и помага за предотвратяване на много заболявания.

Според някои източници замразеният лимон е по-мощен от химиотерапията, когато става дума за борба с рака. Според проучване, проведено в Станфордския университет, е доказано, че лимонът и особено кората му е изключително здравословна.

Изследването установи, че съставките, съдържащи се в лимона, могат да унищожат раковите клетки на 12 вида рак, включително най-смъртоносните – рак на простатата, на дебелото черво, на белите дробове.

Ето за какво помага лимонът:

– укрепва имунитета – унищожава лошите бактерии – убива раковите клетки – почиства тялото от токсините

Може да замразите лимона и да го размразите, когато е необходимо. Можете да го комбинирате с джинджифил, мед, но също така да го използвате като лек с чесън. По този начин ще укрепите тялото си и ще се защитите дори от най-опасната болест на 21-ви век и това е ракът.

Как се използва?

Първо го измийте хубаво (може да го оставите във вода със сода или оцет да престои за известно време), след това сложете го в торбичка за замразяване, след това във фризера. Когато се замрази напълно, настържете го на ренде. Така приготвеният лимон добавете в каквото и да е ястие, може и върху сладолед, салата, супа, сок и др.

Лимоновата кора съдържа 10 пъти повече витамини, отколкото вътрешната част на лимона и сока заедно.

Освен това лимоновата кора има силен антибактериален и антимикробен ефект, което означава, че успешно се бори с бактериите и гъбичните инфекции.

Лимоновата кора регулира кръвното налягане, има антидепресантен ефект и подобрява настроението.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България трябва да научи за подвига на Станимира на плажа в Бургас
Next: България плаче! Почина изтъкнатият историк и антрополог проф. Цветана Георгиева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.