Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запазете рецептата-Всяка есен, като станат кестените си събирам по една торба-Нямате си и представа, колко болести лекуват
  • Новини

Запазете рецептата-Всяка есен, като станат кестените си събирам по една торба-Нямате си и представа, колко болести лекуват

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
stsktsktentetn.jpg

Дивите кестени, известни още като конски, действат и противовъзпалително, противотемпературно и обезболяващо. Употребяват се във вид на запарка при кашлица и хрема.

На храносмилателната система имат запичащ и дезинфекционен ефект, поради което се препоръчват при диария.

В народната медицина се предлагат още за лечение на магарешка кашлица, маточни кръвотечения, подагра, ревматизъм, ишиас.

Дендротерапевтът Симеонова разказа още, че както самото дърво, така и плодовете му носят енергийната вибрация на славата. Носени близо до тялото, дават енергия, бодрост, пъргава мисъл и самочувствие.

Не изпускай тези оферти:

Нашите деди са вярвали, че могат да се изчистят от отрицателните енергии, ако поставят конски кестени по протежение на цялото легло на болния човек.

Обръщали ги с изпъкналата част нагоре и ги раздалечавали на разстояние 10-15 см. един от друг. Между тях разхвърляли глави лук и чесън. В днешно време това суеверие има научно обяснение и то е свързано с лечебната сила на кестена.

Ето и няколко лечебни рецепти с кестени

При костни и мускулни заболявания

Нарязват се заедно с корите 6-7 диви кестена и се заливат с 500 мл спирт или домашна ракия. Така престояват 4-5 дни, докато от кестените започне да се отделя пяна и те се размекнат. С получената настойка разтриваме болните места, а с размекнатите кестени можем да правим компрес или лапа.

При язва

Сваряваме 10-ина питомни кестени във вода, докато омекнат добре. Обелваме ги и ги намачкваме на каша. Заливаме кашата с 500 мл вода, добавяме 1 с.л. жълт кантарион и варим още малко. Прецеждаме през едра цедка получената смес и в нея слагаме 1-2 с.л. зехтин. Приемаме сутрин на гладно по 1 с.л. от така приготвеното лекарство.

При болки в черния дроб

Сваряваме 10-ина питомни кестена, докато омекнат, след което ги обелваме и смачкваме добре. Поставяме ги в 500 гр. мед, към който прибавяме и 2 с.л. цвят от лавандула. Сваряваме отново тази смес, след което я прецеждаме през едра цедка. От нея вземаме 3 пъти на ден по 1 или 2 с.л., преди или след ядене.

При болки в гърба и кръста

В 1 л червено домашно вино сваряваме 500 гр. питомни кестени, докато напълно се отделят черупките им. Обелваме ги, намачкваме ги и ги оставяме да престоят час-два, след което ги прецеждаме и пасираме през едра цедка. От така приготвеното лекарство можем да пием по 2-3 малки чашки на ден, както и да го използваме за мазане на болните места.

При сърдечни смущения

Изпичаме добре 5-6 питомни кестена, обелваме ги и ги слагаме в 500 мл кипяща вода. Към нея прибавяме 1 ч.л. стрити корени от жълта тинтява, шепа нарязан магданоз и 2 с.л. грис. В получената супа можем да поставим малко масло или зехтин. Ако си правим такава супа веднъж седмично, то ще усетим бързо подобрение на сърдечносъдовата дейност и кръвообращението.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! МВР и Прокуратурата привикват Цънцарова заради Костадинов! Издаде го, че е
Next: Писмото на една туркиня до България взриви Фейсбук

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.