Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запазете рецептата-Като станат кестените си събирам по една торба-Нямате си и представа, колко болести лекуват
  • Новини

Запазете рецептата-Като станат кестените си събирам по една торба-Нямате си и представа, колко болести лекуват

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2023
gsdfbcvgfhgjgjghjgh.png

Дивите кестени, известни още като конски, действат и противовъзпалително, противотемпературно и обезболяващо. Употребяват се във вид на запарка при кашлица и хрема.

На храносмилателната система имат запичащ и дезинфекционен ефект, поради което се препоръчват при диария.

В народната медицина се предлагат още за лечение на магарешка кашлица, маточни кръвотечения, подагра, ревматизъм, ишиас. Дендротерапевтът Симеонова разказа още, че както самото дърво, така и плодовете му носят енергийната вибрация на славата. Носени близо до тялото, дават енергия, бодрост, пъргава мисъл и самочувствие.

Нашите деди са вярвали, че могат да се изчистят от отрицателните енергии, ако поставят конски кестени по протежение на цялото легло на болния човек. Обръщали ги с изпъкналата част нагоре и ги раздалечавали на разстояние 10-15 см. един от друг. Между тях разхвърляли глави лук и чесън. В днешно време това суеверие има научно обяснение и то е свързано с лечебната сила на кестена.

Ето и няколко лечебни рецепти с кестени

При костни и мускулни заболявания

Нарязват се заедно с корите 6-7 диви кестена и се заливат с 500 мл спирт или домашна ракия. Така престояват 4-5 дни, докато от кестените започне да се отделя пяна и те се размекнат. С получената настойка разтриваме болните места, а с размекнатите кестени можем да правим компрес или лапа.

При язва

Сваряваме 10-ина питомни кестени във вода, докато омекнат добре. Обелваме ги и ги намачкваме на каша. Заливаме кашата с 500 мл вода, добавяме 1 с.л. жълт кантарион и варим още малко. Прецеждаме през едра цедка получената смес и в нея слагаме 1-2 с.л. зехтин. Приемаме сутрин на гладно по 1 с.л. от така приготвеното лекарство.

При болки в черния дроб

Сваряваме 10-ина питомни кестена, докато омекнат, след което ги обелваме и смачкваме добре. Поставяме ги в 500 гр. мед, към който прибавяме и 2 с.л. цвят от лавандула. Сваряваме отново тази смес, след което я прецеждаме през едра цедка. От нея вземаме 3 пъти на ден по 1 или 2 с.л., преди или след ядене.

При болки в гърба и кръста

В 1 л червено домашно вино сваряваме 500 гр. питомни кестени, докато напълно се отделят черупките им. Обелваме ги, намачкваме ги и ги оставяме да престоят час-два, след което ги прецеждаме и пасираме през едра цедка. От така приготвеното лекарство можем да пием по 2-3 малки чашки на ден, както и да го използваме за мазане на болните места.

При сърдечни смущения

Изпичаме добре 5-6 питомни кестена, обелваме ги и ги слагаме в 500 мл кипяща вода. Към нея прибавяме 1 ч.л. стрити корени от жълта тинтява, шепа нарязан магданоз и 2 с.л. грис. В получената супа можем да поставим малко масло или зехтин. Ако си правим такава супа веднъж седмично, то ще усетим бързо подобрение на сърдечносъдовата дейност и кръвообращението.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Почина една от най-големите български футболни легенди
Next: Тихомълком и напълно неочаквано: Правителството слага данък и на…

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.