Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заподозреният за двойното убийство в Лозен убил момиче преди година
  • Новини

Заподозреният за двойното убийство в Лозен убил момиче преди година

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
srhfghfghfgg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Заподозреният за двойното убийство в село Лозен е убил друго момиче преди година, съобщава NOVA, като се позовава на свои източници в разследването. Информацията е потвърдена и от жители на Лозен.

Става дума за момиче, с което Чавдар Б. имал интимни отношения, и което по време на полов акт удушил с колана си. Сам се обадил на полицията и направил самопризнания.

Първоначално мъжът бил задържан за 72 часа. След това е освободен срещу подписка от съда, а прокуратурата не е обжалвала решението. В момента делото е в досъдебна фаза и се чакат експертизи, а докато излязат, Чавдар Б. вече е заподозрян и за двойно убийство – на ученичка и млад мъж.

Пак според източници на NOVA от разследването 18-годишната жертва работила като продавачка в мол. Имала връзка с 34-годишния Чавдар, задържан за двойното убийство. Какви точно са били взаимоотношенията им се установява, тъй като има данни, че той е плащал, за да правят секс. Имала и снимки, направени от него, които след това продавали в приложение за възрастни. В телефона на Чавдар са открити снимки със сексуално съдържание на момичето. Данните сочат, че 18-годишната ученичка имала профил от няколко месеца.

Пред разследващите заподозреният признал, че двамата се скарали докато били интимни в землището на Лозен. Тя му е поискала 2000 лв. Проверява се дали не са били употребили дрога и алкохол преди това.

34-годишният Чавдар признал и за убийството на другата жертва. При разпита си той разказал, че дължал 10 хил. лв. на 27-годишния мъж. Обещал, че ще му ги върне, след като получи пратка наркотици от морето. Заподозреният за двойното убийство признали че е убил приятелката си и поискал още 15 хил. лв. от убития мъж, за да избяга в Русия. Той отказал и след скарване е прострелян смъртоносно.

Чавдар е добре познат на органите на реда. Преди година е задържан за смъртта на тогавашната си приятелка. Според хора от Лозен момичето починало по време на секс от свръхдоза наркотици. В материалите по делото е отбелязано, че мъжът сам извикал полицията, като казал, че по време на секс неволно е умъртвил жената, която била с поставена кучешка каишка.

Разследващите определят извършителя като патологичен лъжец, който сам признава, че се занимава с незаконна дейност и всякакви схеми за изкарване на лесни пари, в това число наркотици, сводничество и измами. Данните до момента сочат, че пистолетът, с който е убит 27-годишният мъж и 18-годишната ученичка, е законно притежаван, но не е негов. Той е на бащата на момичето – бивш полицай, който в момента работи в охранителна фирма. Заподозреният откраднал оръжието, съхранявано в нощно шкафче.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудoтo нa изцeлeниeтo идвa в Бългapия: Дecницaтa нa Св.Гeopги цeли oт paк – paзкaзът нa eднa бългapкa
Next: Съвeти oт тибeтcкитe мъдpeци: eтo кaк никoгa дa нe се paзбoлявaтe

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.