Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запознайте се с най-мързеливата лютеница
  • Новини

Запознайте се с най-мързеливата лютеница

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
gjghjghjghjhg.png

Добре, сериозно, има ли някой, който да не обича лютеница?

Ние я обожаваме!

Само че обожаваме домашната лютеничка, която по нищо не прилича на купешката. Наистина дума за сравнение изобщо не може да става.

Само домашната лютеница може да се нарече лютеница. Всичко друго е „бошлаф работа“.

Ако сте имали баба на село, знаете как протича процесът на правене на домашна лютеница.

Първо се белят и мелят доматите. Чушките се пекат и се белят, режат се на парченца. Ако в лютеницата има моркови и патладжани, те също изискват предварителна подготовка.

Следващ етап – всичко това отива в огромен съд, слага се на огън и започва да се бърка, докато свят ни се завие.

И въпреки това сме готови на тази жертва само за да се насладим на вкуса на домашната лютеничка.

Само че, когато сме вкъщи, е невъзможно да направим такава лютеница…

Припомнете си нашите супер предложения за домашна лютеница.

Е, не е точно така! Искаме да ви представим най-лесната, най-бързата и най-вкусната рецепта за лютеница, която да си направите в домашни условия.

Все още не сме ви казали най-хубавото в тази рецепта. Лютеничката се прави във фурната! Точно така – няма да се налага да висите с часове на котлона, нито да бъркате непрекъснато.

И това, ако не е прекрасно…

Наистина изобщо не преувеличаваме с хвалбите по тази рецепта. И го казваме от личен опит!

Това определено е най-мързеливата рецепта, която може да съществува. Най, ама най-лесната и супер вкусна!!!

Преминаваме към нужните продукти. Предварително искаме да уточним, че грамажите не са от толкова голямо значение. Дали ще намалите някои продукти и ще увеличите други, няма значение – направете я по свой вкус.

– 3 кг червени чушки (ако обичате зелени, сложете и такива)

– 2 кг домати

– 1 кг патладжан

– 600 г моркови

– 3 глави лук

– 1 глава чесън

Пак уточняваме – всички тези количества са ориентировъчни!

– 2/3 ч.ч. захар

– 1/3 ч.ч. оцет

– 1/3 ч.ч. червено вино

– 3 с.л. сол

– 1 и 1/4 ч.ч. олио

– 1 и 1/2 връзка магданоз

И идва ред на приготвянето на лютеничката.

Ако прецените, можете да обелите доматите. Но всъщност изобщо не е задължително! Просто ги нарежете на едри парчета.

Добре е да ги сложите да се отцедят, така ще съкратите значително времето за готвене. Но и да не го направите, лютеницата ще стане също толкова вкусна.

Патладжаните трябва да се посолят и отцедят заради горчилката в тях.

Чушките, морковите и доматите просто почистете и нарежете – НА ЕДРИ ПАРЧЕТА. Изобщо не си играйте да дребните, да режете на ситно или да смилате.

Всички зеленчуци трябва да сложите в дълбока тава. Отгоре слагате подправките – оцета, захарта, олиото, виното и солта.

Тавата покрийте с парче фолио. Но не уплътнявайте добре – целта е да се изпари водата от зеленчуците, така че уплътняването ще попречи. Просто сложете парче отгоре, за да не загарят зеленчуците.

Сложете във фурната на максимална температура и печете. Печенето отнема около 2-3 часа в зависимост от фурната ви.

Целта е да се изпари всичката вода от тавата. 10-тина минути преди това, сложете и скилидките чесън.

Когато прецените, че зеленчуците са останали само на мазнина, извадете тавата от фурната. С пасатор пасирайте лютеницата, като отново може да я направите според своя вкус – едро или дребно смляна.

За предпочитане е пасаторът ви да не е пластмасов – в противен случай има опасност да се разтопи от горещината. Ако разполагате с пластмасов, просто изчакайте лютеничката да изстине малко.

Сега е моментът да добавите и ситно нарязания магданоз. Ако пък не искате той да се усеща в лютеницата, сложете го преди да пасирате.

Когато лютеницата е с желаната от вас консистенция, напълнете я в бурканчета, затворете и варете около 15-тина минути. След това извадете бурканчетата, обърнете ги и лютеничката е готова.

От това количество ще напълните около 7-10 бурканчета в зависимост от големината на бурканите.

Изобщо не преувеличаваме, че това е най-лесната лютеница. Пробвайте и ще се уверите! А вкусът направо ще ви върне към детството и лютениците на баба като с магическа пръчка…

Автор на рецептата за мързелива лютеница Елена Иванова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР е на крак: Митко на 24 години го няма от 6 дни
Next: Шампионката Александра Жекова: Признавам, новината отговаря на истината. Сега ще кажа цялата истина

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.