Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запознайте се с най-щастливият 280-килограмов българин – яде по 1 прасе, закусва с тава баница, а кръвното му 120/80
  • Новини

Запознайте се с най-щастливият 280-килограмов българин – яде по 1 прасе, закусва с тава баница, а кръвното му 120/80

Иван Димитров Пешев август 5, 2022
bgbubllaga.jpg

Искаме да ви запознаем с Кирил Искренов – човекът, който тежи 270-280 кг. и не се оплаква от това

Лекарите, които го преглеждат са готови да си скъсат дипломите. Няма храна, която най-щастливият българин да не обича да яде. Той определено е една невероятна находка на Мартин Карбовски. Кирил Искренов закусва с цяла тава баница с масло, посреща гости с три печени прасета и пие по няколко кила ракия. И нищо му няма, освен че е 280 килограма.

Той твърди, че е изнамерил рецептата за това как прекомерното ядене и пиене да не разболява.

Рецепта от неговата баба, открила билки, които помагали на черния дроб да се справи с килограмите храна и литрите питиета – прахчета от билки. Той стана герой в предаването “Втори план” по БТВ. Кирил Искренов по прякор Доктора е на 56 години. Той живее в село Гигинци. Днес тежи между 270 и 280 кг.

На младини е бил футболист и тежал 73 кг. На Герена му чупят крака през 1981 г. Дълго време бил в гипс. Когато му свалят гипса кракът му станал толкова тънък като на щъркел. Той трябвало да го щади, за да не го травмира отново. Кирил осъзнал, че повече не може да спортува и сам се отказал от футбола. Станал административен директор на болницата в Радомир. След промените започнал да се занимава с частен бизнес.

Днес Кирил се храни като великан. Здрав е като бик. Няма храна, която да не обича да яде.

Но казва, че пред една супа или салата предпочита да се храни с печено месо. Не обича вареното месо. Яде сланина и пие на едно ядене по 5 литра пелин. Кирил посрещна Мартин Карбовски и неговия екип с хубав обяд за приятели. За целта беше предвидил следната храна.

2 прасенца – 1 за него и 1 за екипа на Карбовски. 1 кана хубава ракия за него и 1 кана хубава ракия за Карбовски. Има дюлева ракия и сливова ракия. Руйно вино “Мавруд”. Сложил е още плата с 5-6 вида кашкавалени сирена. 4 вида суджук. Сред тях има и конски. 4 вида салати “Снежанка”, “Руска”, картофена салата и кътък.

Домакинът беше подготвил още баница и зелник.

Мартин Карбовски реши да премери кръвното на Кирил. Кръвното му не е било мерено поне от 5 години. Карбоски установи, че пулсът на Кирил е слаб. Не успя да измери точно кръвното, но долната граница е около 70.

Тайната обаче се нарича гигинско прахче. Това е билкова смес против хепатит, жлъчка и черен дроб. Въпросното прахче е било приготвено от неговата баба. Слага се на езика и се преглъща с вода. Рецептата е тайна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди минути подбалканския път спря! Вият сирени, режат ламарини, има много загинали
Next: Печеният чесън лекува цялото тяло за 1 ден! Ето как се приготвя

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.