Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запознайте се с най-щастливият 280-килограмов българин – яде по 1 прасе, закусва с тава баница, а кръвното му 120/80
  • Новини

Запознайте се с най-щастливият 280-килограмов българин – яде по 1 прасе, закусва с тава баница, а кръвното му 120/80

Иван Димитров Пешев август 5, 2022
bgbubllaga.jpg

Искаме да ви запознаем с Кирил Искренов – човекът, който тежи 270-280 кг. и не се оплаква от това

Лекарите, които го преглеждат са готови да си скъсат дипломите. Няма храна, която най-щастливият българин да не обича да яде. Той определено е една невероятна находка на Мартин Карбовски. Кирил Искренов закусва с цяла тава баница с масло, посреща гости с три печени прасета и пие по няколко кила ракия. И нищо му няма, освен че е 280 килограма.

Той твърди, че е изнамерил рецептата за това как прекомерното ядене и пиене да не разболява.

Рецепта от неговата баба, открила билки, които помагали на черния дроб да се справи с килограмите храна и литрите питиета – прахчета от билки. Той стана герой в предаването “Втори план” по БТВ. Кирил Искренов по прякор Доктора е на 56 години. Той живее в село Гигинци. Днес тежи между 270 и 280 кг.

На младини е бил футболист и тежал 73 кг. На Герена му чупят крака през 1981 г. Дълго време бил в гипс. Когато му свалят гипса кракът му станал толкова тънък като на щъркел. Той трябвало да го щади, за да не го травмира отново. Кирил осъзнал, че повече не може да спортува и сам се отказал от футбола. Станал административен директор на болницата в Радомир. След промените започнал да се занимава с частен бизнес.

Днес Кирил се храни като великан. Здрав е като бик. Няма храна, която да не обича да яде.

Но казва, че пред една супа или салата предпочита да се храни с печено месо. Не обича вареното месо. Яде сланина и пие на едно ядене по 5 литра пелин. Кирил посрещна Мартин Карбовски и неговия екип с хубав обяд за приятели. За целта беше предвидил следната храна.

2 прасенца – 1 за него и 1 за екипа на Карбовски. 1 кана хубава ракия за него и 1 кана хубава ракия за Карбовски. Има дюлева ракия и сливова ракия. Руйно вино “Мавруд”. Сложил е още плата с 5-6 вида кашкавалени сирена. 4 вида суджук. Сред тях има и конски. 4 вида салати “Снежанка”, “Руска”, картофена салата и кътък.

Домакинът беше подготвил още баница и зелник.

Мартин Карбовски реши да премери кръвното на Кирил. Кръвното му не е било мерено поне от 5 години. Карбоски установи, че пулсът на Кирил е слаб. Не успя да измери точно кръвното, но долната граница е около 70.

Тайната обаче се нарича гигинско прахче. Това е билкова смес против хепатит, жлъчка и черен дроб. Въпросното прахче е било приготвено от неговата баба. Слага се на езика и се преглъща с вода. Рецептата е тайна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди минути подбалканския път спря! Вият сирени, режат ламарини, има много загинали
Next: Печеният чесън лекува цялото тяло за 1 ден! Ето как се приготвя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.