Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запомнете го добре, за да си решите проблемите: Оцет + вода + сол = формулата, която изкоренява бурени и треволяк без остатък
  • Новини

Запомнете го добре, за да си решите проблемите: Оцет + вода + сол = формулата, която изкоренява бурени и треволяк без остатък

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vsdfvfdgbdfbfgnghnhg.png

Всеки, който се е опитвал да се пребори с плевелите и бурените в двора си, знае колко трудоемко е това занимание.

Затова днес от решихме да ви представим това изпитано домашно средство за премахване на плевели и всички нежелани тревички.

Приготвя се от обикновена трапезна сол и оцетна киселина.

Как да си приготвите домашно средство против плевели?

За да приготвите оцетен разтвор с необходимата концентрация, разредете оцетна есенция (70%) с чиста вода, като вземете 3,5 части вода за всяка част от киселината. Тоест, за да приготвите 4,5 литра разтвор, разредете с 3,5 литра вода 1 литър от 70-% оцетна есенция.

Смесете получения в резултат на горната манипулация разтвор (4.5 литра) с 2/3 чаша едра сол, изчакайте кристалите напълно да се разтворят в течността, добавете една чаена лъжичка перилен препарат или течен сапун. Сапунът в състава на разтвора ще осигури допълнителна адхезия на киселините към повърхността на вегетативната маса на растенията.

Как се използва?

Приготвеният „домашен хербицид“ се използва за обработка на растенията в горещо слънчево време. Напръскайте растенията от спрей-бутилка или ги полейте с лейка с много фини отвори. Изберете ден, когато валежи не се очакват, тъй като дори лекият дъжд намалява ефективността на напояването няколко пъти.

Първите резултати се проявяват още след 5-6 часа. На следващия ден може да наблюдавате масова смърт на плевелите. Ако не може да намерите оцетна есенция, спокойно използвайте обикновен бял оцет (9%). Въпреки това, при използването на по-малко концентрирано средство ще трябва да направите няколко пръскания на интервали от 7-8 дни.

Обърнете внимание при използването на оцетния разтвор

Трябва да се отбележи, че средството, което влиза в пряк контакт с надземните части на растенията, ги унищожава напълно. Това е наистина работещ начин да се отървем от плевелите завинаги. И абсолютно всички култури умират. Затова третирането с разтвора се извършва изключително в онези райони, където не само няма културни насаждения, но и не планирате такива през следващите години, тъй като оцетът и солта отмиват хранителните вещества от почвата за растеж и развитие на каквито и да е култури.

Най-често градинарите пръскат с разтвора градински пътеки, празнини между тротоарни плочи или положени камъни, където тревата и бурените агресивно си проправят път, също така алеи, дворове, района близо до огнището и други места, разположени далеч от културните посеви.

Когато приготвяте разтвора, винаги използвайте предпазни средства за ръцете, очите и откритите части на тялото: гумени ръкавици, очила, шапка, шал.

Изпробвайте нашето средство и споделете с нас, как вие се борите с плевелите в градината!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йорданка Христова изненада: Имам близначка!
Next: Всеки трябва да го знае! Ето как се държат домашните животни, когато усетят, че стопанинът им ще умре скоро

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.