Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запомнете го добре, за да си решите проблемите: Оцет + вода + сол = формулата, която изкоренява бурени и треволяк без остатък
  • Новини

Запомнете го добре, за да си решите проблемите: Оцет + вода + сол = формулата, която изкоренява бурени и треволяк без остатък

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vsdfvfdgbdfbfgnghnhg.png

Всеки, който се е опитвал да се пребори с плевелите и бурените в двора си, знае колко трудоемко е това занимание.

Затова днес от решихме да ви представим това изпитано домашно средство за премахване на плевели и всички нежелани тревички.

Приготвя се от обикновена трапезна сол и оцетна киселина.

Как да си приготвите домашно средство против плевели?

За да приготвите оцетен разтвор с необходимата концентрация, разредете оцетна есенция (70%) с чиста вода, като вземете 3,5 части вода за всяка част от киселината. Тоест, за да приготвите 4,5 литра разтвор, разредете с 3,5 литра вода 1 литър от 70-% оцетна есенция.

Смесете получения в резултат на горната манипулация разтвор (4.5 литра) с 2/3 чаша едра сол, изчакайте кристалите напълно да се разтворят в течността, добавете една чаена лъжичка перилен препарат или течен сапун. Сапунът в състава на разтвора ще осигури допълнителна адхезия на киселините към повърхността на вегетативната маса на растенията.

Как се използва?

Приготвеният „домашен хербицид“ се използва за обработка на растенията в горещо слънчево време. Напръскайте растенията от спрей-бутилка или ги полейте с лейка с много фини отвори. Изберете ден, когато валежи не се очакват, тъй като дори лекият дъжд намалява ефективността на напояването няколко пъти.

Първите резултати се проявяват още след 5-6 часа. На следващия ден може да наблюдавате масова смърт на плевелите. Ако не може да намерите оцетна есенция, спокойно използвайте обикновен бял оцет (9%). Въпреки това, при използването на по-малко концентрирано средство ще трябва да направите няколко пръскания на интервали от 7-8 дни.

Обърнете внимание при използването на оцетния разтвор

Трябва да се отбележи, че средството, което влиза в пряк контакт с надземните части на растенията, ги унищожава напълно. Това е наистина работещ начин да се отървем от плевелите завинаги. И абсолютно всички култури умират. Затова третирането с разтвора се извършва изключително в онези райони, където не само няма културни насаждения, но и не планирате такива през следващите години, тъй като оцетът и солта отмиват хранителните вещества от почвата за растеж и развитие на каквито и да е култури.

Най-често градинарите пръскат с разтвора градински пътеки, празнини между тротоарни плочи или положени камъни, където тревата и бурените агресивно си проправят път, също така алеи, дворове, района близо до огнището и други места, разположени далеч от културните посеви.

Когато приготвяте разтвора, винаги използвайте предпазни средства за ръцете, очите и откритите части на тялото: гумени ръкавици, очила, шапка, шал.

Изпробвайте нашето средство и споделете с нас, как вие се борите с плевелите в градината!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йорданка Христова изненада: Имам близначка!
Next: Всеки трябва да го знае! Ето как се държат домашните животни, когато усетят, че стопанинът им ще умре скоро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.