Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започва зимното часово време: Ето кога местим стрелките на часовника за последно тази година
  • Новини

Започва зимното часово време: Ето кога местим стрелките на часовника за последно тази година

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2023
wqgsfdgdfvfdvfdvfd.png

На 28 срещу 29 октомври, в последната неделя на месеца, точно в 04:00 ч. ще трябва да върнем стрелките на часовника си с 1 час назад и съответно се връщаме към астрономическото време.

Иначе казано от 04:00 ч. ще стане 03:00 ч., ще спим с 1 час повече, сутрин ще е от по-рано светло, вечер ще се стъмва бързо.

Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция. Във Великобритания обаче се прилага от 1908 г. В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 година лятното часово време влиза в сила от 03:00 ч. сутринта в последната неделя на месец март.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време и остава в сила до последната неделя на октомври в съответната календарна година.

Започналата преди няколко години инициатива на предишното председателство на ЕК за отмяна на местенето на стрелките на часовниците така и не доведе до краен резултат, тъй като изборът дали остават на зимно, или на лятно часово време трябваше да направи всяка държава сама за себе си. В крайна сметка така и не се стигна до такива решения на национално ниво и отмяната на въртенето на стрелките бе отложена за неопределено време.

Според експертите организмът на човека е доста адаптивен и смяната на времето с един час по принцип не би трябвало да е толкова стресова. Необходими са ни от 5-7 до около 10 дни, през които да успеем да свикнем със смяната на часа.

Хората, които са по-чувствителни към слънчева светлина, промяна в атмосферното налягане, смяна на времето, се сблъскват с нарушение на съня – по-трудно се събуждат сутрин, по-трудно заспиват, това се отразява и на психиката. Нарушение на съня води до нервност, раздразнителност, слаба концентрация и трудоспобност, понижено настроение.

Смяната на часовото време по-скоро не води до обостряне на хронични заболявания, но може да бъде намалена жизнеността на организма за известно време, докато той свикне.

Здравословно хранене, хидратация, добър и пълноценен сън, физическа активност и по възможност повече време на слънце ще ни помогнат да се справим по-лесно със смяната на часа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Асен Василев с много лоша новина за пенсионерите
Next: Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.