В понеделника след Цветница е първият ден на Страстната седмица – седмицата, посветена на страданията Христови („страст“ от старославянски – „страдание“).
Всеки един ден от нея е белязан от събитие, което е част от Христовите страдания и от пътя към Голгота, разпъването на кръста и Възкресението. Затова са наречени велики.
Според библейския разказ на този ден Исус отишъл на поклонение в Йерусалимския храм – светинята на всички евреи. На площада и в предверието на храма заварил сергии и голяма глъч, караници и врява. За да влязат в храма, всички евреи трябвало да си платят, и то не със свои, а с храмови пари.
Това било една от причините пред храма да има дълги маси, отрупани с храмови и обикновени монети. Търговците на жертвени животни пък идвали пред храма заедно с кравите, овцете и гълъбите. Площадът се превръщал в пазар, в същинско тържище пред вратите на божията обител.
Щом Исус видял тълпящите се хора и чул цялата тази врява, останал дълбоко огорчен. Разгневен, той събрал от земята въжета и направил от тях бичове, с които разгонил всички търговци и животни.
Преобърнал масите с парите, а на продавачите на гълъби казал: „Вземайте клетките си и се махайте! Как посмяхте да превърнете дома на моя Баща в пазарен площад!“.
Това е една от причините фарисеите да се настроят срещу него и в последствие да поискат наказанието му. Управниците на еврейския народ по това време завиждали и се страхували от проповедите на Исус, застрашаващи тяхната власт и богатство.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.
Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.
В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“.
След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. В този ден се отслужва Света Василиева литургия. Този ден е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.
Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т.нар. царски часове, а около 11.30 часа се изнася Светата плащеница. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Исус се извършва т.нар. опело Христово. На Велики петък не се прави нищо – разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца.
На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.
Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с „Христос воскресе!“, а отговорът е „Воистина воскресе!“.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите три – Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда, са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
Днес Православната църква почита и Преп. Йоан. Св. мчк Виктор.
Преподобни Йоан бил ученик на св. Григорий Декаполит. Той приел монашеско пострижение твърде млад и израснал под духовно ръководство на своя учител. Когато император Лъв Армянин предприел гонение срещу почитателите на светите икони, преподобни Йоан бил подложен на жестоки мъчения заедно с учителя си Григорий. След смъртта на св. Григорий преподобни Йоан станал игумен на основания от него манастир в Цариград.
Имен ден празнуват Виктор и Виктория.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: