Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започнах с по 2 парчета сланина всяка сутрин на гладно, ефектът е повече от добър
  • Новини

Започнах с по 2 парчета сланина всяка сутрин на гладно, ефектът е повече от добър

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
gfdshdhreherh.png

Диетите са метод, който всеки от нас в някакъв момент от живота си е опитвал, за да влезе във форма и да се отърве от някои излишни килограми.

Проблемът ни с диетите е, че обикновено те ни забраняват всичко, което ни е вкусно и подлагат организма ни на лишения.

Често и затова има и йо-йо ефект, който на практика обезсмисля всичките усилия, които сме положили преди това. Но днес ви представяме диетата на един полски диетолог, която се различава от всички други.
Защо?
Защото включва сланина. Да, правилно прочетохте, става дума за сланината, която се смята за враг на всяка диета.

Ян Квашневски е диетолог от над 30 години. Той има завидна кариера зад гърба си и е авторитет в областта на диетологията. Именно той открива и тази сланинена диета. Той разказва, че отслабването е въпрос по-скоро на правилно хранене, отколкото на лишения.

 

Той самият е опитал тази диета и е останал много приятно изненадан от ефекта. Това, което е започнал да прави, е да хапва по 2 малки парчета сланина всяка сутрин на гладно.

ЗА НЕГО НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ДИЕТАТА Е ДА ХАПВАМЕ ПРАВИЛНИТЕ ХРАНИ И МАЗНИНИ.

Друго правило, което за него е от ключово значение за отслабването е да се храним в спокойна среда.

Това значи да не се разсейваме от телевизия, разговори или четене, докато се храним. Освен това той смята, че след всяко хранене трябва да оставим организма ни да си почине поне 15 минути. Физическата активност е добре да започнем поне 2 часа след ядене, съветва Квашневски.

 

Ето и примерното меню за диетата, което той дава: „Закуска: две бъркани яйца или яйца на очи, парче пресен хляб и чаша чай, подсладен с мед.

 

В този случай хлябът може да се потопи в мазнината, образувана по време на пърженето. Обяд: 150 г месо по избор, приготвено на пара или варено, пресни или кисели краставички. Вечеря: купичка мляко или омлет от белтъци с гарнитура от пресни домати или салата от моркови със зелена ябълка.“

 

И, разбира се, да започваме деня си с двете малки парчета сланина. Според диетолога, тази диета е много добра, защото не ни ограничава разнообразието на храните, а количеството. Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да започвате каквито и да било диети, се консултирайте със своя лекар!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Северин убиецът на Виктория потресе България: Какво брутално съм направил
Next: Политолог: Борисов напомни кой е шефът – вдигна си цената

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.