Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започна се! Кирил Петков отговори на Радев и призова ЕС да
  • Новини

Започна се! Кирил Петков отговори на Радев и призова ЕС да

Иван Димитров Пешев април 29, 2022
eessprzovava.jpg

В публикувано днес интервю за френския в. „Монд“ българският премиер Кирил Петков защити отказа си за плащане на „Газпром“ в рубли, каквото изисква Русия, и призова Европейския съюз да окаже помощ.

Запитан дали Русия действително е прекратила доставките на газ за България, Петков казва, че доставките са спрени от 9 часа на 27 април, след като правителството е било уведомено предходната вечер. На въпрос колко време може да издържи страната, премиерът отговаря, че България разполага с резерви за повече от месец, при положение, че сегашните обстоятелства се запазят.

„Надяваме се обаче до края на юни да завършим изграждането на новия интерконектор с Гърция. Разчитаме също на общата стратегия на Европейската комисия за покупка на втечнен газ“, допълва той.

„Трябва да действаме заедно и да действаме бързо, защото ние няма да отстъпим. Никой няма право да променя едностранно условията на договора. Ако отстъпим, това ще е първото пропукване в европейското семейство, а България няма да бъда в основата на това пропукване“, заявява Петков.

Запитан каква помощ очаква от ЕС, премиерът казва, че се надява на помощ за получаване на азербайджански газ възможно най-бързо.

„Надяваме се също на общи покупки на втечнен природен газ. Очакваме солидарен отговор от всички европейски страни. Силни сме с единството си, а не с разногласията си, отбелязва той. Призоваваме Берлин да застане твърдо зад нас, да заяви, че е недопустимо да се плаща в рубли и че никой няма право да променя едностранно един договор“, допълва той.

На въпроса защо по негово мнение „Газпром“ се е насочила конкретно към България (и Полша), Петков отговаря, че според него причината е в графика на плащанията. „Ние бяхме първите, които трябваше да платим, и отказахме да платим в рубли. Мисля, че и други европейски страни ще последват“.

Запитан смята ли, че Русия се опитва да дестабилизира правителството му, премиерът казва: Сигурен съм, че руската власт изобщо не харесва нашето правителство и би искала да чува по-проруски позиции в София. Самите те казаха, че биха били доволни, ако други хора заемаха постовете ни.

Във връзка с „обвиненията на българския президент Румен Радев“, че „играете против интересите на страната си по въпроса за плащането на газа“, Петков посочва в интервюто за „Монд“, че правителството отстоява интересите на България.

„Има договорни задължения и те трябва да се спазват. Най-големият интерес на България е да разполага с възможно най-разнообразни източници на енергия. Обратно, да наведем глава и да отстъпим пред един агресор в Украйна, който иска да променя договорните задължения със сила и едностранно, е нещо, което аз лично не разглеждам като интерес на България. Позицията на президента е напълно погрешна“, казва българският премиер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пророкът Гал Сасон: В България ще има революция още тази година, българите ще се осъзнаят
Next: Българи пребиха и ограбиха украински граждани. Покушението е извършено върху семейство. Нанесени са юмручни удари

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.