Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заровени кюфтета – царски пир за жълти стотинки! Как може нещо толкова елементарно да е толкова вкусно?
  • Новини

Заровени кюфтета – царски пир за жълти стотинки! Как може нещо толкова елементарно да е толкова вкусно?

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
cacascasrasrasr.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Не изпускай тези оферти:

Хранителна стойност:
500 kcal

Не е нужно да купувате скъпи продукти, за да приготвите вкусна вечеря или обяд . Съставките може да са възможно най-прости, но резултатът да е невероятен! Днес искаме да ви предложим рецепта за необичайна запеканка от кюфтета и тиквички , като първото се пече във второто. Подобно ястие с кайма и тиквички ще нахрани вкусно цялото семейство, а приготвянето му е елементарно. Не пропускайте да опитате да сготвите заровени кюфтета , защото определено ще станат любими на всички!

Заровени кюфтета

Продукти (изчислени за тава 30×24 cm):

700 г пилешка кайма

100 г лук

сол, черен пипер на вкус

200 г ориз

700 г тиквички

1/2 ч.л. сол за тиквичките

олио за намазване на тавата

пресни зелени подправки

Приготвяне:

Настържете тиквичките на едро ренде, поставете ги в дълбока купа, добавете солта, разбъркайте и оставете настрана за 10 минути, за да изтече сокът.

След това изстискайте добре тиквичките и ги върнете обратно в купата.

Смесете тиквичките с предварително сварения до готовност ориз.

Добавете и едро настърганото сирене. След това разбийте яйцата и разбъркайте, за да се получи хомогенна смес. Не солете ориза, докато го варите.

Намажете тавата с олио, разпределете сместа с тиквички и загладете. Най-добре е да използвате йенски съд за готвене, тъй като всичко в него се пече равномерно, не изгаря и не залепва.

Сега е ред на кюфтетата: сложете каймата в дълбока купа и я смесете със ситно нарязан лук. Подправете със сол, черен пипер и разбъркайте.

Оформете каймата на малки кюфтета, в нашия случай – 12.

В тиквено-оризовата маса направете дупки и поставете кюфтетата в тях.

Загрейте фурната на 180-190 ° и поставете вътре тавата. Време за печене – 40-45 минути. Но следете фурната си, защото всяка пече различно! Можете да регулирате температурата по време на печене. Основното е цялата влага да се изпари.

Накълцайте пресните подправки и ги поръсете върху приготвените заровени кюфтета.

Най-вкусно е с копър, но може да използвате каквото ви харесва.

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Венелин Петков хвърли бомба за БТВ! ГЕРБ ни
Next: След тази рецепта вече ги обичам още повече, мога да ги ям всеки ден без проблем

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.